Фокус: Г-н Вигенин, какви проблеми на страните от Арабския свят бяха обсъдени на конференцията „Прогресивен дневен ред за нов Арабски свят", организирана от Партията на европейските социалисти (ПЕС), Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) и Фондацията за европейски прогресивни изследвания? 
 

Кристиан Вигенин: В рамките на официалната програма на конференцията бяха обсъдени четири основни теми. Едната беше свързана с процеса на демократизация и съответно ролята на медиите, полицията, реформата в системата на правосъдието и други теми, свързани с този процес. Втората тема, която беше особено важна, беше свързана със засилването на прогресивните политически партии и движения. Тя се концентрира основно върху това – как новите партии в нововъзникналите демокрации могат да бъдат засилени и как да се помогне за тяхното структуриране, работата им с избиратели и т.н., тъй като в този регион, това го показаха и изборите в Тунис и Египет, ислямистките партии се оказаха по-добре организирани и по-силни, а нововъзникналите движения не успяха, не им стигна времето, за да покажат своите идеи и да разгърнат своята организационна работа. Това е нещо, по което трябва да се работи през следващите години. В тази връзка беше и дебатът, който имахме в рамките на дискусията – влиянието на религията в политическия живот в нововъзникващите демокрации. Една интересна тема, която ще продължи да бъде обсъждана и в ЕП, като част от намирането на нашия нов подход към региона и начинът, по който ние самите в ЕС ще продължим да работим за страните, в които спечелиха, свързани с исляма партии. Другите две теми, които бяха обсъдени, бяха повече свързани с икономическото развитие – това са проблемите на безработицата и гарантирането на специален икономически просперитет за всички – особено за жените и младежите. В страните от региона една от причините за началото на тези революции, наред с желанието за достойнство на личността и за повече демокрация, бяха и социалните трудности, с които се сблъскваха преди всичко младите хора. Ако трябва да се гарантира успешен процес на демократизация, той трябва да се развива паралелно с икономически и социални реформи. Нещо, което като че ли остава на заден план, което може да подцени, да обезсмисли дори усилията свързани с демократизацията, ако социалните и икономически въпроси не се решават. Четвъртата тема, беше свързана с перспективите за бъдещите търговски споразумения между Европейския съюз и страните от Южното Средиземноморие и възможностите за регионална интеграция. Тук наистина ЕС успя в рамките на прегледа на политиката на съседство да предложи една система от нов тип споразумения, така наречените дълбоки и всеобхватни споразумения за свободна търговия, които ще дадат много по-големи шансове и достъп на тези страни до пазарите на ЕС, но това е процес, който изисква време и подготовка. Тя вече стартира в част от страните и прогресът по отношение на тези споразумения ще зависи много от това колко и как подхождат администрациите на страните в региона. Заедно с това, нещо което е много важно, до колко демократичният процес се развива - принципът „повече за повече”, който беше въведен от ЕС, важи, тоест, ако има повече и по-дълбоки реформи, съответно подкрепата от ЕС ще бъде по-съществена, така че ако няма прогрес в тези страни, тогава и ЕС ще ограничи подкрепата си към тези страни и обратното. Ние смятаме, че това е стимулиращ подход и той допълва така наречения подход за трите М - Money, Mobility, Market, тоест – финансова подкрепа, мобилност за гражданите и достъп до пазарите. Това са трите основни акценти в отношенията. Финансовата подкрепа беше значителна, сега тя ще се увеличава в рамките на следващия период. Мобилността е много чувствителна тема за страните-членки, но и по нея се работи малко по-малко, за да бъде облекчен визовият режим и възможностите за пътувания, особено на млади хора, на представители на граждански организации и структури и достъпът до пазарите. Става въпрос за търговски споразумения от нов тип, които постепенно ще бъдат договорени с всяка една от страните, ако и те самите желаят. Смятам, че те са в интерес на тези страни, защото най-важно е да бъде гарантиран достъпът до пазарите, за да може да се развиват икономиките на тези страни. С тези споразумения ще бъде улеснено привличането на инвестиции от страна на европейския бизнес в тези страни. По този начин ще се развие и конкурентноспособността на икономиката, ще се създадат работни места. Смятам, че нашите партньори разбират това и го оценяват, затова имаше от една страна задоволство от този нов подход и засилена готовност за партньорство от ЕС. Някои от представителите разкритикуваха ЕС, че това са мерки, които ще дадат резултат в среден и дългосрочен план, но в края на краищата това са нашите възможности, не може да се разчита само на директна финансова помощ. Това е една възможност за устойчива подкрепа и развитие на тези страни.
 

Фокус: В какво се изразяват тези споразумения и дали те са някакъв ангажимент от страна на ЕС по проблемите на страните в Арабския свят?
 

Кристиан Вигенин: Тези споразумения не случайно са наречени дълбоки и всеобхватни, защото те на практика засягат абсолютно всяка сфера от икономиката на ЕС и съответно на тези страни. Тяхното прилагане ще доведе до създаване на общо икономическо пространство. Те предвиждат хармонизиране на регулаторната база, предвиждат редица правила, които ще направят подбора на пазарите от ЕС за тези страни и съответно от тези страни за ЕС и ще улеснят значително стокообмена, тъй като той ще се осъществява при еднакви правила от двете страни. Създаването на това общо икономическо пространство по нашите оценки ще бъде в сериозна подкрепа за икономиките на тези страни. Ще отвори възможностите за техните пазари.
 

Фокус: Как са представени левите партии в Тунис и какви са основните им проекти за разрешаване на проблемите в района?
 

Кристиан Вигенин: В Тунис една от нашите партии партньори е част от управляващата коалиция и председателят на партията Бен Джафар е председател на конституционното събрание на страната. От тази гледна точка позициите са сериозни. Има още няколко леви и лявоцентристки партии, с които поддържаме контакт. Те в момента са част от опозицията, но също и пред тях има перспектива за развитие. Това, което е интересно в Тунис е, че алтернативата на ислямските партии е лява, тоест нямат сериозна дясна сила, която да е алтернатива на тези ислямски партии. Ние поддържаме добър контакт на работно и политическо равнище и в общи линии сме оптимисти за развитието на политическата система в Тунис. Беше проявена мъдрост от страна на победителите в изборите, да ангажират една сериозна партия с лидер, който се ползва с уважение и в ЕС, и в самия Тунис още преди падането на режима на Бен Али. Там нещата изглеждат оптимистично и ще продължим да подпомагаме и да работим заедно, т.е. да гарантираме преди всичко политическа подкрепа за целите и идеите, които има нашата партия партньор. Една от тях е да бъде предотвратено включването на Шериата като част от конституционния ред в Тунис, каквито идеи има, така че има смисъл да реализираме тази подкрепа. В Египет нещата са малко по-сложни, там има партии, с които ние работим. Там много неща са в процес на структуриране, но да кажем – социалдемократическата партия на Египет беше представена с двама депутати на конференцията в Тунис, има социалистическа партия, с която поддържаме контакти, тя е просто по-слаба, но е част от политическото пространство и някои други движения и неправителствени организации, които в бъдеще може би ще имат по-голяма тежест в египетския политически живот. Такива сродни партии има в почти всички страни в региона, но те се намират на различно равнище на развитие на процеса на прехода. В някои страни като Тунис, Египет, особено Либия, преходът стана по по-революционен път, докато в други страни като Йордания, донякъде Йемен, виждаме постепенно развитие на демократичния процес. Нашата задача е чрез ангажимента на нас, като Партия на европейските социалисти на Групата на социалистите и демократите в ЕП, да поддържаме този ангажимент, да подкрепяме промените чрез възможностите, които имаме и да ангажираме и европейските институции, да помагаме за такава политика на ЕС и на страните-членки, която да е в подкрепа за решаването на основните проблеми, пред които са изправени тези страни – от една страна демократичния процес, свободните медии, човешките права, но от друга – икономическото и социалното развитие, което в никакъв случай не бива да изостава.