Инициатива на европейски политици от редиците на социалистите и социалдемократите
Днес европейците сами могат да видят последствията от това, че десницата управлява в почти всички страни-членки на ЕС и диктува политиката в Брюксел. Начинът, по който десните правителства се опитваха да решат дълговата криза през последните две години, се превърна в тъжна сага на политическо безсилие и икономическа неграмотност. Сега гражданите на Европа ще платят цената за наложените от десните и провалили се икономически мерки като от 20-те години на миналия век, довели до нива на безработица като от 30-те години.
Проектът, който те предлагат, е за Европейски съюз на строги икономически ограничения, който ще влоши стандарта на живот на почти всички хора, ще изостри неравенството, ще разруши основата на социалната държава – което е значимият принос на Европа към развитието на човечеството – и постепенно ще прехвърли правото да се взимат политически решения върху неизбрани с народен глас власти, всичко това – във вероятно напразен опит да се успокоят пазарите.
Ние, долуподписаните, сме отдавнашни членове на социалистическите, социалдемократически и трудови партии, които вярват, че европейските граждани заслужават нещо по-добро от мрачните перспективи, които налагат управляващите консерватори и ужасните резултати, които постигат. Безспорно е, че обновлението на демократичните леви партии в Европа може да бъде постигнато само чрез широк и енергичен демократичен дебат, в който участват не само управленските структури на нашите партии, но и на всички наши членове и широката общественост. С тази цел ние представяме някои радикални идеи за социалистическа реформа, които могат да станат основата на нов апел към европейските граждани.
Историята ускори своя ход през последните няколко години. Европейските социалисти изостават от времето. Неспособни да предадат гнева на обществото към ‘висшите’ финансови кръгове, нежелаещи да работят със социалистите в други европейски правителства, често бездейни на международните форуми по въпросите на търговията и климатичните промени, демократичните социалистически, социалдемократически и трудови партии загубиха стремително подкрепата на гражданите в много страни, достигайки най-ниските си нива на подкрепа, отбелязани досега.
Нещо по-лошо, недоволството, предизвикано от политиката на днешния Европейски съюз и неговите правителства, се използва за политически цели не от левите, а от ксенофоби и популисти, националисти и крайно десни.
Тази криза би трябвало да даде свобода на левите партии да заклеймят енергично провала на десните да се справят с кризата и да дадат на Европа какъвто и да е усет за посока на развитие. Това, обаче, може да се случи само ако левицата е способна да предложи ясен и последователен набор от алтернативни решения в отговор на кризата. За да заслужи доверие, левицата има нужда от ясно обяснение на настоящата криза, няколко прости и споделени принципa за бъдещи действия и програма, която да стига до сърцевината на кризата.
Анализът е очевиден. Европейските икономики, като всички други, бяха отклонени от курса си от почти престъпната безотговорност на световния финансов сектор. Но Европа вече беше изправена пред дългосрочен упадък. Част от това е отдавна просроченото преразпределение на глобалното богатство между Запада и новите икономики от Изтока и Юга. Но в този процес, ние допуснахме глобализацията да увеличи дисбалансите в дяловете на богатство вътре в самите страни. Без нито веднъж да оспорим правилата на играта, ние й позволихме да накаже всички страни с развити социални системи – понижавайки стандарта на живот, увеличавайки неравенството, както и дела на националния доход, който попада в корпоративни печалби за сметка на заплатите в развитите социални пазарни икономики. Бедността отново расте. Този процес вече бе започнал в Европа и сега се ускорява. Гласът на Европа на международни форуми като Г-20, конференции за климатичните промени и световната търговска политика често се чува слабо – до степен да заглъхне напълно, заради вътрешни различия и липса на ясна алтернативна стратегия.
Принципите на дейност на социалистите в Европа трябва също да бъдат ясни. Колективните действия в Европа са просто крайно необходими. Всеки, който вярва, че можем да защитим стандарта на живот и да подкрепим социалните услуги като се върнем към модела на националните държави от XVIII век, като прехвърляме обратно правомощия от Брюксел към националните столици, като подкопаваме институциите на общността, поощрява, съзнателно или несъзнателно, подчинението на нашите страни на супер силите, минали и бъдещи, и на диктатурата на пазара. Европейският отговор на кризата досега е уклончив и недостатъчен, а мерките на национално ниво, дори и да се изпълняват енергично, не биха имали достатъчно тежест в глобалния свят, в който живеем сега.
Следователно, отговорът на социалистите на кризата трябва да бъде европейски, но не просто проповед за „повече Европа”, а конкретно да даде на ЕС средствата да защити интересите и благополучието на европейските граждани. Трябва да бъде достатъчно решителен, за да осигури на Европа единен и независим глас, за да заяви мнението си ясно и високо пред Г-20, в ООН, на преговорите в Доха и за климатичните промени. Европейският съюз сега има собствен глас в системата на ООН: необходимо е да покаже кураж и воля да го използва в подкрепа на нашите обективни интереси и ценности, като се обедини в обща кауза с всички правителства и регионални организации по света, които ги споделят.
Икономическият подход на ЕС трябва да бъде единен и последователен и основан на три елемента: споделена отговорност, растеж и равенство.
Няма нищо социалистическо в разточителното публично изразходване на средства и натрупването на дълг. Тъй като ние вярваме в публичните разходи, наш дълг е да гарантираме, че те се използват ефикасно. Екстравагантните проекти, раздутите разходи на някои обществени институции, дублирането, присъщо на множество национални и европейски програми, които заживяха свой живот без оглед на тяхната ефективност, трябва да бъдат орязани или елиминирани. Но строгата бюджетна дисциплина трябва да бъде постигната чрез балансиране на мерките за ограничаване на обществените разходи със справедливо данъчно облагане, основано на принципа на „способността да се плати”, като корпоративният сектор поеме своя дял от данъчната тежест, и чрез непримирима борба срещу избягването и укриването на данъци, така широко разпространени в целия Евросъюз, с премахване на данъчните облекчения за хората с най-високи доходи, с елиминиране на щедрото раздаване на „премии” във финансовия сектор чрез специфични наказателни такси и с решителни мерки срещу условията на т.нар. „данъчен рай”.
Строги мерки без растеж ще обрекат европейците на загубено десетилетие на упадък и депресия. Растежът изисква действия на национално и европейско равнище и използване на бюджетните и финансови инструменти на ЕС, когато те имат роля на катализатор на растежа.
Левите партии, които са на власт, успяха да се справят с дискриминацията на много нива в различни аспекти. Защитаването и осигуряването на равенство – и изкореняването на всякаква дискриминация в която и да е част на Съюза – трябва да бъдат в основата на програмата на европейските социалисти. Но икономическото равенство е понятие, което почти е изчезнало от речника на социалистите през последните десетилетия, въпреки че е съществено важно, когато говорим за социална справедливост. То става жизнено необходимо за икономическото възстановяване на Европа. Ако гражданите вярват, че тежестите на кризата се стоварват върху тях несправедливо; ако са изправени пред истински съкращения на заплатите и завръщане към нива на бедност, невиждани от 80-те години насам, като социалното подпомагане и финансирането на държавните програми се намали, докато междувременно продължават скандалите с изплащането на големи премии и увеличаването на корпоративните заплати и вулгарната показност в пилеенето на пари от свръх-богатите, всяко колективно усилие да се противодейства на икономическия спад ще бъде подкопано, икономическата ефективност ще бъде застрашена и вярата в демокрацията ще бъде размита.
Въз основа на този общ подход и на утвърждаването на нашите традиционни социалистически убеждения, левицата трябва да развие обща платформа за бъдещето. Тя трябва да съдържа следните десет компонента:
1. Икономическа политика за Съюза, която да постави икономическите и социални цели, заложени в Договора (растеж, пълна заетост, социално включване), в центъра на политиката си с толкова решителност и организационен плам, колкото бяха отдадени за спазване на бюджетната дисциплина; в допълнение има необходимост от осъвременяване на социалните цели на ЕС, както и от настойчиви усилия в изкореняването на бедността и укрепването на социалния диалог. За тази цел в Договора трябва да залегнат набор от основни социални права и цели, със същите механизми за строг контрол и приложение, каквито съществуват за икономическите свободи;
2. Устойчивост на единната валута; Мандатът на ЕЦБ да бъде изменен така, че да признае правото на банката да купува държавни ценни книжа, когато валутата е под заплаха, с ефективна споделена отговорност за икономическото управление. Ако Европейската централна банка няма право да предприеме действия за спасяване на валутата, която трябва да управлява, тогава за какво съществува тя?
3. Бюджетна реформа; увеличаване на Бюджета на ЕС най-вече с цел да се стимулира развитието на нови върхови технологии и да се финансират инвестициите в социални дейности, инфраструктура и устойчиво развитие; бюджетът да се използва заедно с възможностите на Европейската инвестиционна банка;
4. Данъчна реформа; собствените ресурси на ЕС да бъдат допълнени от енергийни данъци; страните-членки да получат повече свобода на действие да намалят ДДС с цел стимулиране на вътрешното потребление и да се откажат от регресивните данъци;
5. Данък върху финансовите трансакции, за да се стимулира създаването на работни места в производството и в услугите за малки и средни предприятия; за да се даде тласък на научните изследвания и развитие; за да се финансират глобални обществени цели като борбата с климатичните промени и стимулиране на развитието.
6. Европейски инвестиции чрез проектни облигации, издадени от ЕС и гарантирани от ЕЦБ, които целят да се реализира огромният потенциал на новата зелена икономика; плановете за нова инфраструктура да се ускорят чрез по-гъвкави правила за планиране, за да се създадат бързо работни места и да се намали изключителната зависимост от изкопаеми горива и ядрена енергия, заедно с изграждането на Енергийна общност с гарантирана взаимна подкрепа в случай на заплахи за енергийните доставки от трети страни;
7. По-справедлива основа за международна търговия; преговарящите от името на ЕС да получат нов мандат за борба със социалния и екологичния дъмпинг, както и за облагане с данъци на вноса на стоки от трети страни, които не отговарят на европейските екологични стандарти;
8. По-силна подкрепа за нашите съседи, за да се преодолее недопустимото и растящо неравенство между ЕС и неговите съседи на Юг и Изток, чрез истински отстъпки в сферата на търговията и свободата на движение, и чрез възнаграждаване на онези, които се бориха смело за своите демократични свободи в арабския свят. Европа не бива никога вече да изглежда инертна в подкрепата си за авторитарни, двулични, застаряващи диктатори в името на криворазбран модел за realpolitik;
9. По-осезаемо и единно присъствие на международната сцена, като използваме нашата обединена политическа и икономическа сила за да популяризираме своите ценности и интереси отвъд границите на ЕС, не на последно място и чрез изпълнение на нашата роля в прекратяване на конфликта в Близкия Изток;
10. Укрепване на европейската демокрация; каквито и нови правила за икономическо управление да бъдат въведени, парламентарната отчетност трябва да бъде от първостепенно значение; страните-членки да спазват стриктно правилата в Договора от Лисабон, които повеляват председателят на Комисията да бъде номиниран според изборните резултати за Европейски парламент; парламентарният вот за одобряването, както и за евентуалното отзоваване на отделните комисари да има задължителен характер; социалистическите партии да ангажират членовете и поддръжниците си във всички аспекти на вземане на решения по политиката на ЕС, по манифеста и по кандидатурите за най-висшите постове в ЕС; общоевропейски действия за укрепване на свободата на пресата чрез разбиване на медийните монополи и ограничаване на възможностите собственик на медия да бъде гражданин на страна извън ЕС.
Дълготрайната жизнеспособност на европейската интеграция сега е заложена на карта. Това изисква много повече от просто защита и подкрепа на общата валута. Единствено нов подход на социалдемократите, който потвърждава и отстоява нашите ценности и има куража да предложи европейски решения, може да вдъхне на европейския проект енергията, необходима, за да бъдат трайни и устойчиви нейните отличителни белези – солидарност, икономическа ефективност и демократична жизненост.
Сред подписалите Манифеста на европейската лява алтернатива са:
Перванш Берез, член на Европейския парламент и председател на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП;
Жозеп Борел Фонтелес, бивш председател на Европейския парламент;
Филип Бускин, бивш еврокомисар по научните изследвания;
Арлем Дезир, член на Европейския парламент и генерален секретар на Френската социалистическа партия;
Леонардо Доменичи, член на Европейския парламент и бивш кмет на Флоренция;
Зита Гурмай, член на Европейския парламент и председател на Партията на европейските социалисти – жени;
Пия Локатели, председател на Комисията по правата на жените към Социалистическия интернационал на жените;
Пиер Московиси, член на Френския парламент;
Джани Питела, заместник-председател на Европейския парламент;
Ханес Свобода, председател на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент;
Кристиан Вигенин, член на Европейския парламент
и други.
Повече информация за Манифеста можете да намерите на адрес http://europeansocialistalternative.blogspot.com