По повод на една пресконференция

08.05.2012

С кандидатурата си за председател на БСП президентът Първанов окончателно излезе от ролята на национален лидер и обединител – роля, която старателно гради десет години, при това с неизменната и безкористна помощ на БСП. С това направи лоша услуга на българската левица, защото беше единственият ляв политик, напуснал висок пост без загубени избори.

Днес Първанов е дал пресконференция, в която – ако съдя по отразяването в електронните медии – окончателно е излязъл и от ролята на лидер на социалистите. По своя специфичен начин е успял да нареди огърлица от коментари, с които не просто е атакувал Станишев, а е обидил депутатите, голяма част от делегатите, много членове и симпатизанти на партията и е дал една изключително престижна оценка за партията, която напусна без да е длъжен и в която се върна без да предизвика ентусиазъм: за него БСП е културно-политическо гето в идеен застой.

Естествено, мога да подмина този изблик и разумът диктува да не се влиза в диалог на подобно равнище. Но все пак – когато някой коментира моята партия от позицията на непогрешимост, имам право да я защитя.

1. По отношение на комисиите на Конгреса и конкретно случая с Милко Багдасаров – др. Първанов очевидно се е пооткъснал от партийния живот, иначе щеше да помни, че Националният съвет предлага съставите на комисиите, но те са само проект и Конгресът е този, който с гласуване определя своите работни органи. Милко Багдасаров междувременно беше избран за делегат и към момента на провеждане на Конгреса няма да има никакви юридически и уставни пречки той да бъде одобрен за председател на Комисията по новите състави.

2. По отношение на „партийната аристокрация“ – да наричаш депутатите и евродепутатите „партийна аристокрация“ само защото уставът е предвидил те да са делегати по право е неточно, нечестно и е директна атака срещу  натоварените с най-големи отговорности членове на партията – парламентаристите в Народното събрание и в Европейския парламент, които в условия на опозиция са ударният отряд на социалистите. Нима някой смята, че един парламентарист не би бил избран за делегат? Благодарение на факта, че съм делегат по право, моята организация излъчи двама други делегати – мъж и жена в младежка възраст. Радвам се, че действащият Устав, приет с огромно мнозинство на предишния конгрес през 2008 г., е предвидил тази възможност. В края на краищата, един кандидат за председател на БСП трябва да бъде в състояние да уважава Устава, дори да не харесва елементи от него.

3. Първанов продължава да се оплаква, че никой от ръководството не му е вдигнал телефона, за да го покани на кафе. Аз питам обаче, при положение, че е така загрижен за здравето на партията, на кого от соцръководството самият Първанов вдигна телефона, за да поиска разговор? Не зная това да е станало. Аз например не бих отказал. Но ще добавя още нещо – в последната година от мандата на Първанов исках нееднократно среща с него, за да го информирам за важни външнополитически въпроси, свързани с работата ми в Европарламента като координатор на социалистите в Комисията по външна политика и председател на парламентарното измерение на Източното партньорство. Среща така и не се осъществи.

4. Тезата за ролята на щатните служители на БСП е некоректна – защо ако  работиш за БСП, при това със скромно възнаграждение при често огромно натоварване, това следва да те лиши от твоите права на социалист? Всеки член на БСП може да избира и да бъде избиран! Как така да си щатен служител и делегат на конгрес е „конфликт на интереси“ – кои интереси на щатните служители са противоположни на тези на делегатите?! Напълно логично е в апарата на БСП да намерят място и политически влиятелни фигури, особено когато партията е в опозиция. И защо в такава степен се драматизира този въпрос, ако от около 130 щатни служители 20 са делегати, при делегатски състав от близо 900?

5. Накрая искам да бъде казано точно и ясно, без увъртания и недомлъвки – кой конкретно и с каква цел е дал 1 милион за очерняне на Първанов. И кой и как е направил тези изчисления – нека „екипът“ застане с имената си зад тези твърдения, които на практика съдържат обвинение в престъпление. Защото от цялата пресконференция това е най-сериозната информация, която индиректно е насочена срещу Станишев. Когато получа конкретен отговор, ще поискам обяснение от Станишев откъде има тези средства и защо не ги е вложил в кауза, която си заслужава.

Вчера на среща със студенти казах, че ситуацията се е поуспокоила и вървим към консолидация, какъвто и да е изходът от Конгреса. Днес бях опроверган. Нова порция масло беше налята в огъня. А кому это выгодно?

Кристиан Вигенин

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>