Изказване на Кристиан Вигенин по време на международната конференция „Визия 2020 за Черноморския регион в европейските стратегии“, организирана от Черноморския институт и фондация „Фридрих Еберт“.
Черно море е регион от ключово значение за Европа, богат на човешки и природни ресурси. Регионът е допирната точка между Европа, Азия и Близкия Изток и Европейският съюз има интерес да развива сътрудничеството и да работи за сближаване между страните и народите. Регионалната политика в Черноморския регион предоставя възможност да се търсят решения на общите предизвикателства, свързани с енергийната сигурност, опазване на водите и животинските видове, климатичните промени. Неслучайно са разработени различни формати и програми за сътрудничество, трябва обаче те да бъдат подчинени на общи цели и взаимодопълващи се приоритети. Без да се спирам на подробности за съществуващите платформи за връзки с черноморските държави, ще отбележа пътя, по който ЕС върви към цялостна стратегия към региона.
С присъединяването на България и Румъния Черно море стана външна граница на ЕС, с което се появи и нуждата от координирани действия на европейско ниво и адекватна политика, насочена към региона. Така, през 2008 г. започна нов етап в регионалното сътрудничество с инициативата Черноморско взаимодействие. Взаимодействието, което е действащият политически подход на ЕС към Черноморския регион беше предложен от Европейската комисия през април 2007 г. Неговото начало беше официално поставено на високо равнище на конференцията на министрите на страните от ЕС и от широкия Черноморски регион, проведена през февруари 2008 г. в Киев. Инициативата предлага 13 области на сътрудничество, както и създаване на Черноморски форум на гражданското общество, засилване на академичните и студентски мрежи, създаване на Институт за европейски изследвания в Черноморския регион.
Очакванията към новата посока в политиката на ЕС бяха високи, създаването на тази инициатива бе знак за ясен ангажимент на Евросъюза към региона. В рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство за периода 2007-2013 г. бюджетът за съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейн е нараснал почти двойно – от 17 до 26 милиона евро. Досега са осъществени 18 проекта, които покриват трите основни приоритети на програмата – подкрепа за трансгранични партньорства за икономическо и социално развитие; споделяне на ресурси и опит в опазването на околната среда; и общи културни и образователни инициативи в региона.
Четири години след началото обаче, резултатите от Черноморското взаимодействие се окачествяват по-скоро като „скромни“ в докладите на ЕП. Подходът на ЕС е разпокъсан, предприемат се ограничени действия в определени области, липсва адекватен механизъм за наблюдение, оценка и последващи действия. Отношенията на ЕС с Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна се развиват основно под знака на Източното партньорство, Русия има статут на стратегически партньор и води самостоятелен диалог с Евросъюза, а политиката към Турция се определя в рамките на процеса на разширяване на ЕС и спрямо ролята й в Близкия Изток, Южното Средиземноморие и други важни за Европа региони и конфликти. Освен това, средствата за Черноморското взаимодействие идват от различни финансови инструменти на ЕС – Европейски инструмент за съседство и партньорство, Инструмент за предприсъединителна помощ и Европейски фонд за регионално развитие, което създава допълнителни пречки при координацията на проектите и затруднява изпълнението им.
Друга инициатива на Европейската комисия в рамките на Политиката на съседство към съседните на ЕС държави на Изток е Източното партньорство. Възниква често въпросът дали Черноморското взаимодействие дублира Източното партньорство. Целите на двете инициативи на ЕС са по същество различни. При първата, фокусът е в сферата на опазването на околната среда и водите, управлението на риболова, морското дело, транспортна инфраструктура и енергийна сигурност. Втората инициатива цели политическо асоцииране и икономическа интеграция със съседите на Изток /без Турция и Руската федерация/, което предполага много по-тясна координация на политиките, реформи и хармонизация със законодателството на ЕС. Източното партньорство развива сътрудничеството в рамките на четири тематични платформи – „Демокрация, добро управление и стабилност“; „Икономическа интеграция и сближаване със секторните политики на ЕС“; „Енергийна сигурност“ и „Контакти между хората“.
Източното партньорство има и своето парламентарното измерение – на 3 май 2010 г. бе създадена ПА Евронест, където членове на ЕП и на националните парламенти в партньорските държави обсъждат въпроси от взаимен интерес. Добавената стойност на този форум е възможността, която предоставя на законодателите в страните, които са много различни в културно, историческо и социално отношение, да обменят опит и парламентарни практики помежду си и с евродепутатите. Парламентарната асамблея проведе вече сесии, между които и редовни заседания на комисиите на Евронест в различни държави от региона, които доказаха ползата на този инструмент за сближаване на народите и техните управляващи. Известен е замразеният конфликт в Нагорни Карабах и напрежението, което съществува по този повод между Армения и Азербайджан. Показателно е, че за първи път в двайсетгодишната история на конфликта арменски и азербайджански представител съпредседателстват един и същ орган – Работната група на Евронест за промяна на Правилника за дейността, която работи със завиден успех.
От 1999 г. насам съществува и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, в която освен държавите от широкия Черноморски регион (държавите от Източното партньорство, Русия и Турция), участват Албания и Сърбия. Организацията има редица успешни инициативи, сред които Черноморската банка за търговия и развитие, която е финансирала над 220 проекта на стойност 2,2 млрд евро. Сред успехите на ОЧИС е и идеята за черноморска магистрала, която би допринесла за развитието на икономическите и търговски контакти и туризма. Гърция и Турция вече са пуснали своите отсечки, част от румънската също вече се използва, очаква се и руската част да бъде завършена преди зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. Целта е пътната артерия, която трябва да бъде дълга над 7 хил. км, да бъде завършена изцяло до 2020 г. Има разработена дори специална ОЧИС-винетка за камиони. С тази винетка дори камиони с арменска регистрация могат да минават през територията на Турция, чиито граници иначе са затворени за арменски граждани, тъй като двете държави не поддържат дипломатически отношения. В допълнение към улесняването на наземния транспорт, Руската федерация предлага да се създадат и черноморски фериботни линии.
За съжаление кризата, с която се бори Европа, се отразява и на нейните партньори и на икономическото сътрудничество в международните организации, където нейните държави-членки участват. ОЧИС не прави изключение. Антикризисните мерки до момента само увеличават бедността, без да решават същината на проблема. Световната икономика може да се спаси само чрез повече инвестиции, регионални инициативи и конкретни проекти, които да създават работни места. Инвестициите в черноморски проекти също са намалели, а именно този е един от най-бедните региони в Европа.
Отделно от споменатите вече инициативи, с всяка от тези страни ЕС има и индивидуална рамка за сътрудничество, а те по отделно също участват в различни международни формати. Фактът, че има толкова много идеи, инициативи, проекти, финансови рамки и форуми на различни равнища, включващи страните от Черноморския басейн, изважда на преден план сложността на отношенията на ЕС със страните от региона, както и между самите тях. В същото време подчертава необходимостта от цялостна стратегия на ЕС за Черно море, която да обхваща всички аспекти на взаимодействие.
Ние в Европейския парламент отдавна призоваваме за такъв всеобхватен подход към Черноморския регион. Създаването на общ механизъм за комуникация е още по-наложително сега, с оглед на последните политически събития в региона /2012 е изборна година в много от страните, има данни за ограничаване свободата на словото, натиск над опозицията, медиите и гражданското общество, конфликтите в Южен Кавказ и Приднестровието остават нерешени, позициите на Турция и Русия в сирийския конфликт, както политиката им към Близкия Изток и Иран/, както и с оглед на нарастващата нужда от диверсификация на източниците и доставчиците на енергийни ресурси; и в хода на борбата срещу климатичните промени и целите, свързани с нея, заложени в стратегията „Европа 2020″.
През миналата година /на 20 януари 2011 г./ в ЕП приехме доклад, с който настояваме Европейската комисия да разработи Стратегия за Черно море, която да бъде неделима част от по-широката политическа визия на ЕС в областта на външната политика и политиката за сигурност. Докладчик в Комисията по външни работи беше Траян Унгуреану, а съпътстващото мнение на Комисията по международна търговия беше изработено под ръководството на евродепутата либерал Метин Казак. Бъдещата стратегия трябва да бъде съгласувана с националните стратегии на държавите-членки на ЕС в Черноморския регион и подложена на обществена дискусия с участието на местните власти, бизнеса, НПО и други организации на гражданското общество. Трябва да се основава на ясни общи приоритети, за да може впоследствие да бъде разработен реалистичен във финансово отношение план за действие. Подходящият момент за това е сега, за да бъдат предвидени нужните средства в следващата многогодишна финансова рамка. От първостепенно значение е да се подобри административният капацитет, за да се гарантира ефикасно изпълнение и добро финансово управление на проектите на ЕС, по-голяма прозрачност и отчетност и балансирано териториално развитие в целия регион.
Стратегията на ЕС за Черноморския регион трябва да постави акцент върху защитата на правата на човека и укрепването на демокрацията. В областта на сигурността Черноморският регион все още е изправен пред редица предизвикателства, които трябва да бъдат решени на регионално равнище – продължителните конфликти, двустранните спорове и затворените граници, тенденциите към милитаризиране и разпространение на оръжия, наблюдението на морското пространство, незаконният трафик и трансграничната престъпност. Необходимо е по-нататъшно укрепване на сътрудничеството по отношение на охраната на границите и контрола върху движението на хора и стоки, едновременно с адекватна политика за мобилност с цел да се облекчи визовият режим за гражданите на черноморските страни, които не са членки на ЕС. Това ще допринесе за либерализиране на търговията в съответствие с принципите на СТО, развиване на пристанищата по крайбрежната ивица, туризма и сътрудничеството в сферата на образованието, научните изследвания и технологиите.
Социалистите в Европейския парламент отидохме още по-далеч в идейната концепция на бъдещата Стратегия на ЕС за Черно море и разработихме предложение за Черноморски съюз – политическия инструмент на стратегията, изграден в тясно сътрудничество с ОЧИС, в който всички страни участници да бъдат равноправни партньори и който да осигури ефективна координация между различните дейности и инструменти. Такъв Черноморски съюз би ускорил сближаването с Източните съседи на ЕС и би допринесъл за отваряне на пътя към евентуална европейска перспектива на заинтересованите сред тях.
При разработването на цялостната политика на Европейския съюз към Черно море трябва да се вземе предвид и Стратегията на ЕС за Дунавския регион – в интерес на България и Румъния е двете стратегии да се допълват взаимно.
По отношение на опазване на околната среда и водите е необходимо да се подобри сътрудничеството между черноморските държави. през 1992 г. е създадена Комисията за опазване на Черно море от замърсяване, но участници в нея са само държавите с пряк излаз на Черно море.
ЕС има интерес да подпомогне този процес като включи Черноморския регион в интегрираната морска политика, и по-специално в Общата политика в областта на рибарството, както в нея присъстват всички други морски басейни в Европа. През последните години се увеличава броят на инцидентите в морето, при които има човешки жертви и щети за околната среда, което още повече показа неспособността на държавите сами да се справят със спешните ситуации в своята акватория и изостри нуждата от ефективна обща система за координиране на дейностите по издирване, спасяване и предотвратяване на инциденти в Черно море.
Ще дам един конкретен пример в това отношение – през пролетните и летните месеци бяха изхвърлени стотици мъртви делфини по крайбрежието на Русия, Украйна, Румъния и България. Съществува европейски регламент от 2004 г., който задължава държавите-членки да докладват за необичайни феномени и да предприемат координирани ответни мерки, но след присъединяването на България и Румъния, в този регламент не е включен Черноморският басейн. Затова с няколко колеги евродепутати от различни политически сили стартирахме Писмена декларация, с която призоваваме за конкретни мерки за защита на делфините в Черно море и за решителни стъпки за подобряване на сътрудничеството между всички страни с излаз на крайбрежието.
По отношение на енергийната сигурност на ЕС е излишно да подчертавам значението на стабилността в Черноморския регион за диверсификация на трасетата и източниците на доставки. Тежките преговори между Русия и Украйна за цените на газа наскоро принудиха Катрин Аштън и Жозе Мануел Барозу да напомнят за енергийната криза през 2009 г., когато и българските граждани изкараха тежък януари месец. Проекти като „Набуко“, които намаляват зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси, са от стратегическо значение. По-тесните връзки и развитието на сътрудничеството на ЕС с черноморските държави биха създали на Европа стабилни и предвидими партньори в региона. Сред главните цели на една черноморска стратегия трябва да бъдат изграждането на пространство на мир, стабилност и просперитет в региона на Черно море, както и в гарантирането на енергийната сигурност на ЕС.
Със съжаление отбелязвам в заключение, че интерес към политиката на ЕС в региона на Черноморието проявяват основно българските и румънските представители в ЕП – по доклада за Стратегията на ЕС в Черно море докладчици в различните комисии на ЕП бяха трима румънци (Траян Унгуреану, Виктор Боштинару, Силвия Цикау) и един българин (Метин Казак), докладчик относно настоящото и бъдещото управление на риболова в Черно море беше Илияна Йотова, а сред най-активните депутати по темата за Дунавската стратегия са Ивайло Калфин и Евгени Кирилов. Крайно време е ЕС да отдаде заслуженото внимание и на Черноморския регион като своя външна граница на Изток.