Териториално и парламентарно сътрудничество в рамките на Източното партньорство: предимство за Европа

17.10.2012

Реч на Кристиан Вигенин, Съпредседател на парламентарната асамблея Евронест по време на семинар „Териториално и парламентарно сътрудничество в рамките на Източното партньорство: предимство за Европа”

 

 

 

Уважаеми колеги,

Дами и господа,

Радвам се, че съм заедно с Вас тук, в Комитета на Регионите, за този семинар, организиран от CORLEAP и парламентарната асамблея Евронест.

Като съпредседател на Евронест бих искал да благодаря на Комитета на Регионите за това, че домакинства това събитие в рамката на Деня на отворените врати. То ни предоставя възможността да представим и дискутираме приноса на нашите институции към Източното партньорство.

Предизвикателства и постижения на Източното партньорство

Позволете ми да започна с илюстрация на Източното партньорство и предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и държавите от Източна Европа в техните отношения към настоящия момент.

След разпада на Съветския Съюз, отношенията на ЕС с източните съседи се промениха драстично. Разширяването на ЕС от 2004 и 2007 г. напълно промени геополитическата ситуация в региона. Линиите от времето на Студената война, разделящи Европа, вече не съществуват, но се появиха нови разделения, в резултат от, наред с други фактори, стари конфликти за територии и техните последици. В момента все още има територии в региона, чиито статут остава обект на преговори. Трябва да бъдат намерени решения, които да насърчат установяването на стабилност и сигурност, и да позволят дебатите да се фокусират върху други приоритети в отношенията с ЕС, също толкова важни за бъдещото развитие на държавите от Източното партньорство.

През последните години, отбелязаният напредък в процеса на демократизация в тези страни беше непоследователен. Макар че пътят към присъединяване към ЕС като цяло се доказа като успешна стратегия, политическите лидери все още могат да се изкушат да следват алтернативни модели на развитие, които не са напълно основани на принципите на демокрацията. Демократичния модел на развитие на ЕС се съревновава с авторитарния, който включва някои от неговите елементи като свободен пазар, но не прилага напълно спазването на върховенството на закона и човешките права.

Бих искал да подчертая, че процеса на демократизацията трябва да върви заедно с подобряването на сигурността, която трябва се интерпретира в широк смисъл – да не се подразбира само разрешаването на конфликти, но и други въпроси, като прилагането на човешките права и борбата срещу корупцията. Въпроси, породени от правата на малцинствата, религиозния екстремизъм, разселените лица и бежанците, също са предизвикателства, които пречат на постигането на трайна сигурност.

Да помага на източните си съседи да преодолеят подобни проблеми е голямо предизвикателство за Европейският съюз; остава отворен въпроса какви инициативи могат да бъдат използвани в подкрепа на демократизацията и икономическите реформи в държави, които все още нямат конкретна перспектива за членство. При всички случаи обаче, ЕС има голям интерес да засили връзките си с държавите от Източна Европа. Това ще доведе до повече политическа стабилност и регионална сигурност, повече търговия и инвестиции, допълнителна сигурност на енергийните доставки, както и по-голямата роля на ЕС и неговите партньори в глобалния политически и икономически контекст. ЕС не трябва да бъде разглеждан като по-отдалечен актьор в сравнение с Русия и нейното военно присъствие и енергийна политика, които имат голямо влияние в региона. Ясно е, че руските политики за региона ще останат определящ фактор за неговото развитие. Тъкмо по тази причина ЕС трябва да предприеме по-интензивен диалог с Русия по проблемите на региона.

Изминаха повече от три години откакто Източното партньорство беше стартирано. Все повече внимание започна да се обръща на южните брегове на Средиземно море, в частност на Арабската пролет и нейните последствия. Въпреки това политиките на ЕС, насочени към държавите от Източна Европа, бяха засилени, с цел да насърчат политическото асоцииране и да подкрепят икономическата интеграция, както и да подсилят енергийната сигурност. Източното партньорство беше основано на принципите на демокрацията, човешките права, основните свободи и върховенството на закона. През 2011 г., по предложение на Европейската комисия, държавните глави на ЕС приеха подхода more for more: повече подкрепа от ЕС в замяна за повече напредък в демократичните и икономически реформи.

Виждам множество положителни промени, които Източното партньорство донесе на ЕС и неговите източни съседи. Значителен напредък беше постигнат в икономическата сфера. Преговорите по споразуменията за свободна търговия напреднаха с държавите, които са част от Световната Търговска Организация. Още по-забележимо е, че тези държави положиха големи усилия за хармонизиране с правната рамка на европейския пазар, като в същото време приеха експерти от ЕС да наблюдават прилагането на техни вътрешни политики. Сферата на мобилността показа по-бавен напредък, въпреки че има направени важни крачки към безвизов режим, особено в Украйна и Молдова. Освен това, секторното сътрудничеството показа конкретни резултати в области като граничен контрол, транспорт, околна среда, енергетика и социална защита. Едно от големите предимства на Източното партньорство е неговото многостранно измерение, което подкрепя обмяната на опит и създаването на общности на бизнесмени, учени, студенти и представители на гражданското общество. По отношение на ЕС, то помогна на държавите-членки да съставят една по-цялостна позиция и стратегия към своите източни съседи.

Като съпредседател на Евронест, ще настоявам за амбициозна програма за засилване на усилията на ЕС по отношение на Източното партньорство в рамките на следващото стратегическо планиране на Европейската политика за съседство за периода от 2014 до 2020 г. Смятам, че трябва да избегнем дисбаланс в политическата и финансовата подкрепа за регионите на Средиземноморието и Източна Европа. В същото време обаче, в бъдеще трябва да засилим принципа на диференциация. На съседите, които демонстрират най-голямо желание за – и напредък в – икономическите и политически реформи, и които отговарят на очакванията на ЕС, трябва да бъде предложена повече подкрепа и ясни перспективи за едни по-добри и близки взаимоотношения с ЕС.

Роля и постижения на Парламентарната Асамблея на Евронест

Позволете ми сега да насоча вниманието ви към парламентарната асамблея Евронест, която беше учредена през май 2011 г.

Евронест е парламентарното измерение на Източното партньорство. Както знаете, асамблеята включва 60 членове на Европейския парламент и същия брой национални депутати от страните-партньори (по 10 от всяка), и се основава на принципите на съвместната ангажираност и споделената отговорност. От учредяването на Евронест обаче, участието на Беларус в асамблеята не е възможно поради факта, че страната все още не е успяла да проведе свободни и честни избори.

Евронест има за цел да подкрепя Източното партньорство и да дава мнения и оценки по политики в сферите от общ интерес, като демокрацията, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция, енергийната сигурност и сътрудничеството в образованието и културата.

След Лисабонския договор, асамблеята Евронест се развива в контекста на все по-големи законодателни и бюджетни правомощия на Европейския парламент в областта на външната политика на ЕС, както и нарастващата му тежест във формирането и отстояването на позиции по въпроси от външната политика. Това създава повече очаквания за Евронест, който трябва да се превърне в място за обмяна на опит и за дискутиране не само на проблемите, засягащи двустранните и многостранните отношения, но също така и на всекидневния живот и проблеми на гражданите. Евронест също така прави политически препоръки и предложения чрез отворен диалог. На практика, нашата работа е организирана в комисии, покриващи четирите платформи на Източното партньорство, създадени от Европейската комисия.

По време на първите две пленарни заседания имахме оживени дискусии. Оттогава напредъкът в нашите разговори е постоянен и в резултат на това на последната пленарна сесия през април тази година в Баку, асамблеята одобри пет резолюции – някои от тях с единодушие, а останалите с голямо мнозинство. В резолюцията „Предизвикателства за бъдещето на демокрацията”, членовете акцентираха върху основните изисквания, необходими за процеса на демократизация, най-вече върховенството на закона, независимостта на съдебната власт и честността на изборите. В резолюция, която предстои да бъде приета, Евронест ще обърне внимание на предизвикателствата пред регионалната сигурност в Източна Европа.

Разбира се, изграждането на ефективни работни взаимоотношения в рамките на такъв многостранен парламентарен формат отнема време, предвид различните национални приоритети и програми, но аз се убедих, че членовете на асамблеята показаха воля за постигане на взаимно разбиране и добро сътрудничество.

Това, което смятам за особено окуражаващо, е доброто функциониране на органите на Евронест, като Работната група за правилника за дейността на асамблеята, която е председателствана от депутати, представляващи страни с трудни взаимоотношения – Армения, Азербайджан и Унгария. Това недвусмислено говори за консенсус между депутатите относно необходимостта работата да се фокусира върху общите приоритети, както и за разбирането, че е важно тя да се гради на споделените ценности и интереси.

 

Приносът на Евронест към стабилността и сигурността в региона може да бъде превръщането му в стимул за подобряването на връзките между депутатите, формиращите политиките, и обществото като цяло. Евронест вече ни даде възможност да изградим контакти между политическите партии и регионални и местни органи, медии, журналисти, неправителствени организации и гражданското общество. Трябва да опитаме да достигнем също и до гражданското общество в териториите на замразени конфликти в региона. От решаващо значение е диалогът между всички тези актьори да допринесе за промяна на възприятията и манталитета, за придвижване на реформите и за намиране на решения на конфликтите, които са приемливи за населението в тези региони. Очевидно, в този аспект Евронест и CORLEAP споделят едни и същи цели, и ще работят заедно за тяхното изпълнение.

В заключение бих искал да отбележа, че съм изключително доволен от това, че с нас днес в залата има и представители на младото поколение, които са заинтересовани от участието в политиката и мирното разрешаване на конфликти. Трябва да се възползваме от тяхната енергия и да предложим дейности, които ще спомогнат за успеха на Източното партньорство като формат за изграждането на истинско политическо асоцииране и едно общо стабилно и проспериращо европейско пространство.

Благодаря за вниманието.

11 Октомври 2012 г., Комитет на Регионите, Брюксел

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>