Отношенията с Македония са чувствителна тема за българските граждани. България винаги е смятала себе си за по-зряла, по-умерена, за тази, която трябва да помага на новата държава да се утвърди и да тръгне по-уверено по европейския път.
Правителството на ГЕРБ проспа близо 4 години, в които като страна-член на ЕС България можеше активно да налага европейската рамка за отношенията с Македония. Обещаната активност в региона на Западните Балкани не само не се реализира, а България просто изчезна политически, като ценно време изтичаше в уволнения, преструктурирания, съкращения, закривания, разпродажби, гарнирани с много, много празни думи.
Липсата на стратегия към Македония лъсна особено силно в последните месеци. Вместо да седне със съпартиеца си Груевски поне на някой от форумите на Европейската народна партия и да потърси общ терен за действие, Борисов започна да се кара на Македония през медиите, както е свикнал да го прави на родна почва. Най-фрапиращи бяха внезапно обявените претенции за името на страната. Младенов тръгна да дълбае „червени линии”, които чакаме вече няколко месеца. Сега постигнахме нови висоти със заплахите на президента и министъра, че ще спрем началото на преговорите за членство. Впечатляваща беше и обиколката на Младенов в Благоевградско, за да пита каква да е позицията на България – обиколка, която ми изглежда повече като оглед на потенциален избирателен район за изборите догодина.
През това време Македония следваше последователна, подплатена финансово и медийно политика – новата държава се оказа далеч по-подготвена да преследва целите си. Които противоречат на нашите очаквания и на европейското разбиране за добросъседски отношения и защита на правата на гражданите, но ние въпреки това не намерихме адекватен начин да им се противопоставим.
България не само не трябва да спира началото на преговорите, а напротив – да подкрепи усилията на еврокомисаря Щефан Фюле Гърция да отмени ветото си. Началото на преговорите ще обвърже Македония с европейския процес и заедно с това ще даде възможност на България по всяка една глава да договаря проблемните въпроси. Ако това не стане – процесът може да бъде спрян във всеки един момент – единодушие се изисква за началото на преговорите, за откриването и за закриването на всяка една глава, а накрая за приключването на преговорите, подписването и после ратифицирането на договора за членство. Т.е. България може да спре членството на всеки етап между 70 и 80 пъти! Да хвърляме „атомна бомба“ срещу съседите сега е недалновидно и може само да задълбочи проблемите. Нашата позиция не се втвърдява, просто става все по-неадекватна.
А ако искаме да спечелим симпатии за нашата кауза в Брюксел, бих предложил да не залагаме на заплахите, а да се поставим в активна позиция, като например актуализираме и възобновим предложението си за Договор за приятелство и добросъседство с Македония, направено от Станишев през 2008 г. – проект, който днешното правителство предпочете да забрави.