Днес всички евродепутати, между тях и аз, получихме покана от многоуважаемия г-н Ковачев, ръководител на делегацията на ГЕРБ в Европарламента, да гостуваме на откриването на изложба, свързана със 70-тата годишнина от спасяването на българските евреи. По важните за България въпроси винаги сме търсили единодействие в Европарламента и смятам, че този повод си заслужаваше национално, а не партийно отбелязване, още повече, че такива бяха първоначалните намерения. Но още по-учудващото в тази покана е, че редом до символа на Групата на Европейската народна партия е поставен и българският герб, със съорганизатор Министерството на външните работи. Под патронажа на същата тази Група ще говори българският президент Росен Плевнелиев, заедно с президента на Израел г-н Шимон Перес.
Та в тази връзка си задавам някои въпроси:
- Защо Министреството на външните работи, след първоначалните контакти с основните политически групи в Европарламента за съвместно организиране на събитието, реши да се постави в услуга на ГЕРБ и ЕНП? И дали г-н Перес е наясно, че ще присъства на партийно, а не на национално събитие? Политизацията на това министерство достигна невиждани висоти в мандата на днешния все-още-министър Младенов, но този случай минава границите на елементарно благоприличие.
- Как президентът Плевнелиев, с претенцията да е президент на всички българи, приема поставянето си в партийно-политически контекст и то по един повод, който е олицетворение на единството на българския народ, а 70 години по-късно се приватизира за партийни цели?
Впрочем това не е първият случай, когато тези, които уж представляват всички българи, говорят в Европарламента под партийни символи – миналата година вицепрезидентът Попова се прояви на подобен форум, в който представители на българите, живеещи в чужбина, разговаряха с нея под лилавото сърце на Групата на ЕНП.
Изглежда отново се потвърждава народната мъдрост, че вълкът козината си мени, но нрава не. Да поставяш себе си и поста си в услуга не на национални, а на частни интереси – това е диагнозата ГЕРБ.