Поздравявам Доналд Туск и Федерика Могерини за избора им вчера – за пръв път представител на Източна Европа заема такъв висок пост – председател на Европейския съвет – и можем да кажем, че с това решение разделението Изток-Запад е окончателно преодоляно, поне на политическо равнище. Могерини от друга страна ще бъде младото лице на Европа пред външния свят – въпреки несправедливите критики ще кажа, че е политик с голям международен и външнополитически опит, далеч по-голям отколкото този на Катрин Аштън към момента на нейното назначаване през 2009 г. Федерика Могерини има сдържан и умерен стил, за мен беше удоволствие да работя с нея както на европейско равнище, така и по двустранния дневен ред, който беше много активен през първата половина на годината.Това е напълно очаквано развитие, защото Кристалина Георгиева никога не е била фаворит за този пост, нито е била разглеждана като сериозна кандидатура – извън медийните публикации нито един европейски лидер не е изразявал публично мнение в нейна подкрепа, нейната компетентност не е външната политика и аз през цялото време се учудвах на ентусиазма на президента Плевнелиев. Разглеждам случилото се като негов личен провал, в опит да си направи ПР на гърба на Кристалина Георгиева.
Абсурдни са опитите неуспехът да се обяснява със Станишев; всъщност Борисов по кандидатури за еврокомисар има право само да мълчи, защото споменът за Румяна Желева все още е достатъчно ярък. Истинатае, че умишлено не беше направен опит за консолидация около една кандидатура, не беше направен опит за дискусия кои ресори биха били полезни за България, тръгнасе силово, а Близнашки направи лицемерен опит да търси подкрепа едва след като постави всички пред свършен факт. Аз питам чия е отговорността – моя, на Станишев или на тези, които грубо наложиха без дискусия една кандидатура?
С действията си Плевнелиев показа, че или не разбира европейската политическа сцена, или съзнателно е заблуждавал българските граждани и институции, за да наложи една конкретна безалтернативна кандидатура, свързана с ГЕРБ, което не е добър старт за самата Кристалина Георгиева. Предприе действия, които са унизителни за един президент и навлезе силно в правомощията на изпълнителната власт – какво означава при действащо правителство да звъниш на европейски лидери, за да ги информираш, че каквото и да реши правителството на Орешарски, служебното правителство ще го преразгледа? При това без да информираш нито премиера, нито външния министър, така че да го научаваме случайно? Днес ни обяснява, че ще получим силен ресор – да, може би, но и сега няма дори намек какво предпочитаме, оставили сме някой друг да прецени какво да ни дадат. Отново Плевнелиев е в основата на това България се откаже да дефинира своите предпочитания, за пореден път. Докато повечето страни поставиха кандидата си като функция на ресора, който искат, ние отново номинирахме кандидат, независимо какъв ресор ще получи.
Пожелавам на Кристалина Георгиева успех в преследването на по-реалистични цели, ще се радвам да стане зам.-председател на Европейската комисия, но ако това се случи – то ще е само и единствено благодарение на нея и въпреки хората, които я издигнаха.