Уважаеми другарки и другари, колеги и приятели,Тази зала е била свидетел на много наши конгреси, от тази трибуна се е говорило какво ли не – от брилянтни речи, които обръщат конгреси до скучно и сякаш безкрайно дърдорене, което трябва да скрие, а всъщност разкрива, празнотата в мислите.
Тази зала и целият комплекс – овехтял, малко мрачен, старомоден – стои непоклатим като напомняне, но и обвинение за вече недостигнати успехи. И заедно с това продължава да бъде културното сърце на България или поне на София. Понякога си мисля, че се събираме тук, защото много прилича на нас, на днешната БСП – някак старомодна, поостаряла, с белези от битките, но стояща стабилно на политическия терен и надживяла в последните 25 години не един и два нови, млади, уж перспективни и модерни, но оказали се мимолетни проекти.
Разбира се, това е констатация, която не бива да звучи успокоително. Каквото е било – било е. Можем да се взираме в близката и по-далечна история, да се учим от грешките, да заклеймяваме или славословим хора и събития със задна дата, но настоящето е тук и сега. И както неведнъж съм казвал – не можеш да спечелиш дебата за миналото, ако не си спечелил настоящето. А нямаш настояще, ако не спечелиш дебата за бъдещето. Но какво е бъдещето, което искаме и предлагаме? Можем ли да го разкажем на хората човешки, с прости думи? Можем ли да бъдем искрени и истински? Помним ли защо сме в политиката, какви са нашите лични цели и стремежи, как виждаме своя принос? Или унесени и увлечени в собствените ни спорове, сме забравили за изначалния смисъл на нашата организация – в национален и в общочовешки план? Забравили смисъла, пълним белите листове с подредени букви, думи и изречения, които просто нямат душа. Говорим от трибуните правилни, политически издържани речи, в които не влагаме сърцето си. Изтощени от битките помежду си, оставаме без сили да се борим с опонентите и само констатираме загуба след загуба. Без даже да осъзнаваме, че това не са просто загуби за партията, за председателя, а поражения за българската нация и държава. В глобален план – поредно локално поражение в столетните битки на човечеството за справедливост, свобода, равенство. А тези поражения – не само тук – дават шанс светът този път завинаги да се превърне в затвор за милиарди хора. Не като в прединдустриалната епоха или в зараждащия се капитализъм. В модерен затвор, с достъпни високотехнологични играчки, които просто пречат на самоосъзнаването, че единствената привилегия, при това не гарантирана – на теб, на децата ти и на техните деца – ще бъде да работиш от сутрин до мрак. Свят на контрастите, в който бедните стават все повече и все по-бедни, а богатите трупат богатства, с които си купуват власт и влияние, с които трупат още богатства, източвайки обществен ресурс, формиран от данъците на бедните. Звучи много познато. Даже в развитите демокрации с далеч по-висок жизнен стандарт този процес е видим, макар да му липсва характерната за останалия свят бруталност и арогантност.
Но кои сме ние? Не е ли време да се обърнем към себе си и да си спомним кое ни е събрало? В последните две години се наслушах на куха пропаганда и мухлясали клишета.
Начетох се на статии, които раздават оценки и лепят етикети кой е ляв и кой е десен не другаде, а в самата БСП – само по себе си безсмислица. Тръгнахме да ровим биографии, да украсяваме факти, да преиначаваме събития, често съзнателно на принципа „крадецът вика дръжте крадеца“. Лявото трябва да приобщава, за да е силно. Ние не сме секта и ако някой иска да ни превърне в такава – не е ляв, не е социалист, защото така помага на дясното.
Лявото означава подкрепа за слабите. Съпричастност към хората в нужда. Ежедневна борба за съхраняване и разширяване на социални и трудови права, често в противовес на интереса на бизнеса. Дали си наистина социалист, ако в документите пишеш или подкрепяш едно, а в ежедневието правиш друго? Ще спестя конкретните примери от последните две години. Опитвам се да обясня, че да си социалист е начин на мислене и поведение, житейска нагласа. Не е задължително да си беден, за да си социалист, но е задължително да си почтен!
Лявото е патриотично. То е любов към Родината. Уважение към историята и националните герои. Трикольор до и над партийното знаме. Националният интерес, поставен в центъра на политиката. Социалистът не може да е националист. Социалистът не може да е расист. Всяка човеконенавистна идеология и поведение е наш враг. Никакви социологически сондажи и предизборни стратегии не могат да оправдаят заиграването с националистическата карта. Нито пък да ни вкарат в игри на противопоставяне между религии и етноси. Фитилът е къс, пали се лесно, последиците могат да са драматични. Вчера Лейбъристката партия спечели кметското място в Лондон – честито на другарите – с 45-годишния, умерен в своите политически възгледи, Садик Кан, мюсюлманин, от пакистански произход. Засега не мога и да си помисля, че сме готови за подобен пост да издигнем социалист от турския или ромския етнос. Няма ги обаче и в националните ни органи, липсват даже в общинските съвети в някои т.нар. смесени общини. Вярвам, че можем да направим нещо по въпроса още днес, с гласуването за Национален съвет. БСП е национална партия и всички трябва да могат да намерят своето представителство в нея.
Лявото е и интернационално. Било е такова още в своя зародиш. Още по-важно е това сега, в днешния глобален, взаимосвързан и взаимозависим свят. Защото не можем да променим България, ако не променим и света. И обратно. Ето защо са толкова важни нашите партньорства и нашето участие в Партията на европейските социалисти, в Социалистическия интернационал, но и с всички прогресивни формации и съюзи в Европа и света, които имат сходни на нашите цели. Само една глобална организирана сила може да преодолее правилата, сътворени от алчния спекулативен финансов капитал, от глобалните корпорации и ненаситния едър бизнес. Всеки опит за самоизолиране е самоубийствен и ако някой иска да ни откъсне от тези естествени партньорства – не е ляв и не е социалист, защото помага на десницата.
Лявото носи прогреса. Лявото дарява надежда. Лявото – това са нашите мечти, които сякаш вече дори не смеем да изречем на глас. Ние, социалистите, искаме справедлива държава, в която – ако за нас е късно, поне нашите деца да се чувстват щастливи. Искаме икономически развита страна, в която благата се разпределят равномерно и социалната пропаст се затваря. Искаме България да бъде страна, която се държи достойно на международната сцена, към която има уважение и разбиране. Искаме да съхраним своята природа, за да остане и след нас красотата на тази земя, напоена с кръв, но благословена от Създателя.
Нека който споделя нашите мечти, бъде свободен да дойде при нас, да застане до нас. Нека се откажем завинаги от болшевишкото разбиране, че който не е с нас, е против нас. Ще направя нещо, което не се е случвало тук, но понеже православието е на почит в БСП, в подкрепа на това ще ви цитирам евангелието от Марко, където Йоан казва: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“ Исус му отговаря: „Не го спирайте… Който не е против нас, е с нас.“
Ще си позволя накрая едно откровение. От години не съм говорил от тази трибуна, може да мине много време, преди отново да се изправя тук. Искам да благодаря на другарите от област Благоевград за номинациите, които направиха за мен за различни постове в партията. Те значат много за мен, защото ги приемам и като израз на спечелено доверие. В тежката кампания от 2014 г., в работата ми с тях, в битките за местните избори аз намерих себе си, осъзнах че прашните селски площади и пълните зали на читалищата са ми някак по-скъпи от лъскавите брюкселски коридори.
Започнах с НДК и ще завърша с него. Съвсем скоро тук започва ремонт, който трябва да модернизира сградата, за да бъде използвана за българското председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г. Нека изберем национално ръководство, което да модернизира партията ни, за да можем да предизвикаме и да спечелим предсрочни парламентарни избори и именно правителство на БСП да води председателството на Съвета на Европейския съюз.
Пожелавам ви успех!