Евродепутатът Кристиан Вигенин пред Агенция „Фокус” за участието си в 13-aта парламентарна конференция „Регионално развитие и европейска интеграция” в Дубровник
Фокус: Какви са акцентите и предложенията във Вашия доклад на тема „Как да се преодолее умората от разширяването на ЕС”?
Кристиан Вигенин: Започнахме с кратък преглед каква е ситуацията в момента в Югоизточна Европа и по-конкретно в страните от Западните Балкани и какви са причините, поради които разширяването на ЕС вече не е такъв мотивиращ приоритет за страните от Западните Балкани. Има една глобална причина и тя е политиката и в ЕС, и в тези страни стана твърде краткосрочна. Политическите елити се интересуват повече как да запазят влиянието си до следващите избори и не са склонни да предприемат смели реформи, които неизбежно са свързани със загуба на политическо влияние. Това, което смятаме за важно, е – поне що се отнася до представителите на левите партии, които са събрани тук (тук има депутати от всички социалистически и социалдемократически партии от региона плюс от страни-членки на ЕС) – първо да се опитаме отново да вкараме в дневния ред ценностите, принципите, върху които е изграден ЕС, да се опитаме да погледнем дългосрочно и да обясняваме на хората какви са плюсовете от разширяването и защо реформите са нужни – а те са нужни не само заради членството на тези страни в ЕС, а защото това е необходимо на самите страни – за да имат по-ефективна администрация, по-ефективна съдебна система; да има акцент върху социалната политика – нещо, което напоследък като че ли отсъства от дебатите не само по отношение на дебатите, а като цяло. В центъра на това, което правим, е да поставим нуждата да бъде гарантиран по-добър живот на хората както в региона, така и в рамките на ЕС. От друга страна трябва да направим необходимото да покажем ползите от разширяването и в страните-членки на ЕС. Особено що се отнася до резултатите от последното голямо разширяване – със страните от Централна и Източна Европа, включително България и Румъния, защото дебатът за резултатите от разширяването беше оставен на неговите противници, а всъщност ползите от разширяването са не само за страните от Централна и Източна Европа – те са не по-малко и за старите страни-членки и за страни, които винаги са възприемани като тези, които плащат за разширяването. Реално икономическите ползи за богатите страни-членки на ЕС са много големи, защото се създават нови пазари, нови възможности за инвестиции на бизнеса в тези страни, нови възможности за търговия. Тоест реалните ползи са големи, но никой не обяснява това на европейските граждани и това е една от причините, поради които и самата подкрепа за процеса на разширяване намалява. Ние имаме намерение да обявим инициативи, свързани с разширяване на многостранното сътрудничество в рамките на Югоизточна Европа, защото напоследък един от проблемите е прекаленото концентриране на всяка една от страните поотделно в директните си контакти с Брюксел и липсата на общи подходи, липсата на достатъчно координация в рамките на самия регион. Поради тази причина и на равнище парламенти, и на равнище политически партии ние ще се опитаме да изработим програма, която да бъде подкрепена и от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, от Партията на европейските социалисти и от водещите фондации като „Фридрих Еберт”, „Алфред Мозер” и др., които работят в региона, за да имаме по-цялостна мрежа от контакти и инициативи, които да доведат до по-активно сътрудничество не само на политическо равнище, но сътрудничество, което да стигне по-дълбоко по същество в разработването на конкретни проблеми, като например общи подходи по отношение на развитието на местната власт, общи подходи по отношение на развитието на икономическата и на социалната политика; да бъде даден по-ясен профил на левицата, на социалдемократическите партии, по-голяма видимост, защото и в ЕС, и в Западните Балкани социалистическите и социалдемократическите партии са най-проевропейските и те са тези, които най-силно подкрепят разширяването. Това трябва да бъде достатъчно ясно показано и използвано, за да се внесе повече енергия в този процес.
Фокус: Какви са останалите теми на конференцията?
Кристиан Вигенин: Протече дискусия, която беше като продължение от това, което говорихме за разширяването и умората от разширяването, умората от подготовката за разширяване в съответните страни. Говорихме за постиженията и перспективите за регионалното сътрудничество. Част от нещата, които коментирахме са свързани с тази тема. След това ще обърнем специално внимание на парламентарното сътрудничество и възможностите за по-активен диалог на парламентарно равнище в рамките на Югоизточна Европа и с участието на представителите от парламентите на страните-членки на ЕС и на Европейския парламент. Тук има доста неизползвани възможности. Разчитаме на активната подкрепа от страна на фондация „Фридрих Еберт” и на Германския Бундестаг в това отношение, тъй като те имат идеи за по-активна роля изобщо на парламентите в процеса на разширяването.
Надявам се тази поредна конференция на фондация „Фридрих Еберт”, тя е 13 по ред тук в Дубровник, да бъде не просто поредната конференция, но да бъде конференция, от която да излязат реални инициативи, които да подкрепим съответно институционално чрез своите представители от различните институции. Резултатите от тази конференция ще бъдат представени на комисаря по разширяването Щефан Фюле. Очакваме на 12 октомври в Брюксел Щефан Фюле да представи поредните доклади за напредъка на страните от Западните Балкани в процеса на тяхната подготовка за присъединяване към ЕС. Тези доклади ще покажат, че наред с напредъка в някои от страните, в други виждаме застой, политическо противопоставяне, което пречи на реформите. Това, което е ясно към момента, е, че Сърбия ще получи статут на страна-кандидат, очакваме точната формулировка. Това ще бъде поредната стъпка напред за региона, след като на 19 декември (това, което вече е решено) Хърватска вече официално ще подпише своя договор за присъединяване. Тоест можем да кажем, че, независимо от скептицизма, процесите на интеграция се развиват, регионът напредва. Това, което можем да направим, е, да ускорим реформите, да ускорим интеграцията, за да не даваме възможност на силите, които искат нестабилност и оставане на една сива зона в Европа тук в Западните Балкани, просто да не им дадем шанс.
Фокус: Какво е значението на подобни форуми за интерпарламентарното сътрудничество и кой друг от БСП участва във форума в Дубровник?
Кристиан Вигенин: Тук в Дубровник освен мен в качеството ми на член на Европейския парламент, участва и г-н Пирински в качеството си на народен представител от България, депутат в Българския парламент и човек, който е направил немалко за развитието на многостранното сътрудничество в региона. Припомням, че първият опит за започване на такова сътрудничество реално беше през 1996 г. в София, когато се проведе първата по рода си подобна среща на външните министри от Югоизточна Европа. Тогава г-н Пирински беше външен министър и оттогава не е спрял да работи по тази тема. Значението е голямо, защото на такъв тип форуми, които имат по-неформален характер, се казват по-открито проблемните въпроси, по-лесно можем да получим информация как депутатите тук от региона гледат на нещата, ние самите в рамките на ЕС да се ориентираме по-добре как можем да бъдем по-полезни, как можем да помогнем. Когато стигнем до официалните срещи на съвместните парламентарни комитети, посещенията на официално ниво – тогава тонът е доста по-мек и дипломатичен и много от проблемите остават неоткрити. Не е такъв случаят с тази конференция и аз самият се радвам, че имам този шанс да участвам на нея, защото тя е изключително полезна за моята работа в Европейския парламент в следващите седмици, когато ще трябва да дискутираме поредната порция доклади за напредъка и това, че трябва да изясним нашата стратегия – на Парламента и на социалистите как подхождаме и какви ще бъдат посланията пък на Европейските парламент към тези страни, след като съответните доклади бъдат публикувани.
Фокус: По какъв начин умората от разширяването на ЕС ще засегне страните от Западните Балкани?
Кристиан Вигенин: На първо място проблемът е, че липсва онзи ентусиазъм при предишните разширявания, особено в Централна и Източна Европа. За съжаление я няма онази движеща сила, която направи възможно сравнително бързото присъединяване на страните от Централна и Източна Европа през 2004 г. и 2007 г., съответно България и Румъния. Тогава движещата сила беше желанието Европа отново да бъде обединена политически и това в голяма степен се случи. Сега по отношение на Западните Балкани водещият елемент е нуждата от гарантиране на дългосрочната сигурност и стабилност, но разбира се, че това е в много по-малка степен мотивиращо за страните-членки, особено за старите страни-членки на ЕС и техните граждани. За да бъде успешен един такъв процес, той трябва да има подкрепата на европейските граждани. Когато се усеща една такава умора, когато идват противоречиви сигнали от една или друга страна-членка, това демотивира европейските граждани, тоест намалява подкрепата за разширяването; от друга страна действа демотивиращо за гражданите от страните от Западните Балкани и на управляващите елити, защото те имат усещането, че независимо от усилията, които полагат, пред тях се поставят нови и нови допълнителни пречки, което не винаги е вярно, но се създава такова усещане. Затова казвам, че трябва да бъдем обективни по отношение на разширяването. Доколкото можем да говорим за умора, тя е не толкова умора, колкото липса на ентусиазъм – това е по-точната формулировка. Важен е крайният резултат. Трябва да се опитаме да анализираме проблемите по пътя, за да бъдем ефективни при постигането на крайния резултат. България е страната, която може би е най-силно заинтересована от страните-членки на ЕС Западните Балкани да станат част от Съюза, защото именно през Западните Балкани минава нашата най-пряка сухопътна връзка към Европа. Едва когато Западните Балкани станат част от ЕС, реално България ще може изцяло да се възползва от предимствата, които дава членството в ЕС във всеки един смисъл – по отношение на транспорт, търговия, връзки между хората. Ние като заинтересована страна не случайно на различни равнища и по-конкретно БСП в случая играем много активна роля в този процес. Аз съм председател на работната група на Партията на европейските социалисти, която се занимава с тази проблематика; Сергей Станишев е председател на партията и е съпредседател на Комитета за Югоизточна Европа на Социалистическия интернационал; нашите депутати и евродепутати участват много активно във всички форуми на сътрудничество, които съществуват в момента. Присъединяването на Западните Балкани може да се каже, че е важна национална цел и за България, защото, без да бъдем егоисти, трябва да търсим и собствения си интерес. В случая нашият интерес съвпада с този на нашите западни съседи.