Месеци наред европейските лидери се опитват да решат проблеми, чиито корени са в липсата на регулация на финансовите пазари, злоупотребата с финансова власт и влияние. Финансовата система, която би следвало да обслужва икономиката, се превърна в господар на икономиката, а вече и на политиката. Агенциите за кредитен рейтинг от години волно или неволно подпомагат финансовите спекуланти, чиито жертви вече са не отделни компании, а държави, застрашен е целият Европейски съюз. Не само това, агенциите за кредитен рейтинг се опитват да влияят не само върху икономическите, но и върху политическите решения на отделни държави и на целия Европейски съюз. Заедно с това е ясно, че липсата на дисциплина в продължение на години е довела до натрупване на дисбаланси които правят редица страни уязвими. Правилата в еврозоната не се спазват от самото начало – още при създаването на Икономическия и валутен съюз в него бяха допуснати страни, които не отговаряха на формалните критерии за съотношение „външен дълг към брутен вътрешен продукт“. Предвидените наказателни механизми така и не бяха използвани, когато страни от еврозоната още преди финансовата криза от 2008 г. надхвърляха границата от 3% бюджетен дефицит.
На фона на тези дълбоки структурни проблеми, които изискват решителни действия, може би с висока политическа цена, Европейският съвет излезе с половинчато решение, а най-запомнящ се резултат е самоизолирането на Великобритания. Другото, което се запомни от решенията на Европейския съвет, е превръщането на Европейския съюз в съюз на ограниченията и наказанията. 26 страни всъщност си обещаха, че вече ще спазват правилата и за да се гарантира това, по германски модел ще вкарат това задължение в конституциите си и ще въведат автоматичен наказателен механизъм. Логично, финансовите пазари не бяха впечатлени, а Италия все още не е сигурна ще успее ли да финансира плащанията си от 300 милиарда евро в началото на следващата година. Т.е. в дългосрочен план това решение може и да изиграе своята роля, но сега е все едно къщата ти да гори, а ти вместо да гасиш пожара, да подписваш договор за надстрояване на още един етаж.
Имаме нужда обаче да локализираме пожара като бързо ограничим възможностите на финансовите пазари да диктуват условията. Трябва да осигурим вода за неговото ликвидиране, като дадем шанс на Европейската централна банка да функционира като пълноценна централна банка на еврозоната и като създадем възможности на трети страни със свободен ресурс да участват в „гасенето“ – чрез временно ангажиране на Международния валутен фонд, например. Междувременно трябва да се създадат предпоставки за създаване на независима Европейска агенция за кредитен рейтинг, която да ограничи натиска на американските агенции. Гаранция, че пожарът няма да се разпали отново, е създаването на условия за растеж, подобряване на конкурентоспособността на европейските икономики, създаване на работни места. Нищо от тези неща, за съжаление, не се превърна в тема за дискусия на срещата на лидерите.
България е в деликатна ситуация. От една страна, ние се отличаваме със здравословни финанси още от времето на въвеждане на Валутния борд през 1997 г. Дълго време това беше наше важно предимство при привличането на чуждестранни инвеститори, както и за развитието на българския бизнес. Поредица правителства – на десница, либерали и социалисти – не се отклониха от политиката на финансова стабилност и предвидимост. Благодарение на това България посрещна кризата с огромен фискален резерв. В същото време българската икономика е малка и силно зависима както от външни шокове, така и от грешни вътрешнополитически решения. Само за две години тази комбинация ликвидира фискалния резерв, който сега е на минимума. Перспективите за 2012 година не са блестящи. След слаб и колеблив растеж, при липса на стимули за развитие, при трудна външна среда, удържането на бюджетния дефицит ще има висока цена, която ще платят българските граждани. Оставането на България извън новите споразумения обаче би я направило по-уязвима и ще я отдалечи още от перспективата да се присъедини към еврозоната – цел, от която нямаме основание да се отказваме.
Големият въпрос пред България е как да създаде условия за растеж, за да наваксва изоставането си, при положение че се лишаваме от всякакви възможности за гъвкави решения, че свиването на държавни разходи ще продължава, че чуждите инвеститори бягат, че администрацията е неефективна, че сме на опашката по усвояване на европейските фондове и т.н. Не се ли даде отговор на този въпрос, новият фискален съюз просто ще бъде политическа легитимация на сбърканата политика на сегашното правителство. Европейската левица се опитваше да развива Европейския съюз като един социален съюз, основан на солидарността. Дясна Европа създава един нов съюз – съюз на ограничения, санкции, социална деградация. България няма интерес той да бъде такъв, но не може да си позволи да остане извън него.
Кристиан Вигенин