Българската държавна администрация винаги е била обект на критики – и като численост, и като ефективност. Всяко ново правителство идва с амбицията да прави съкращения и да повишава ефективността и обикновено обвинява предишното, че е раздуло администрацията, за да удоволетвори амбиции на партийни активисти и приятелски и роднински кръгове.Изключение не направи и второто правителство на Бойко Борисов. За да оценя най-общо какво е свършило до момента, поисках информация от всички министри по линия на парламентарния контрол за числеността на администрацията, броя на зам.-министрите и назначенията в политическите кабинети. Сравнението е между сегашното правителство към 1-ви юли и правителството на Орешарски точно година по-рано.Трябва да отчетем, че по отношение на министерствата бяха реализирани две структурни промени. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се „разтрои“, а Министерството на инвестиционното проектиране се вля обратно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какъв е резултатът от тази промяна? В първия случай министрите от един станаха трима, зам.-министрите от 5 станаха 7, но най-фрапиращ е ефектът по отношение на политическите кабинети – един кабинет с общо 12 служители се преобразува в три кабинета с общо 25. Администрацията на трите министерства общо е увеличена с близо 7% спрямо 2014 г. Донякъде тези промени се компенсират от втората структурна промяна – министрите от двама стават един, зам.-министрите от общо 5 стават 3, интересното е обаче, че „обединеният“ политически кабинет запазва почти същата бройка – 15, спрямо общо 16 през 2014 г. Числеността на обединената администрация обаче намалява с близо 10%, с което Лиляна Павлова – макар и главно механично – става първенец по съкращения в кабинета на Борисов. Другите министерства, където има значителни съкращения спрямо 2014 г., са Министерството на финансите с 8,5%, Министерството на отбраната с близо 6%, Министерството на земеделието и храните с 5%. Уточнявам, че всички данни са на база служители в централната администрация, а не на изнесените звена и агенциите към министерствата. Като цяло разликите в числеността на администрацията на останалите министерства е пренебрежимо малка, но все пак в 6 министерства сега е по-голяма спрямо 2014 г., в 8 министерства е намаляла, а в едно министерство промяна няма. Седем министерства са запазили броя на зам.-министрите, в пет са се увеличили, а в три са намалели. Подобно е и съотношението в политическите кабинети – в седем министерства те са по-големи, в шест – по-малки, а бройката на две се запазва. За целите на анализа днешните Министерства на икономиката, на енергетиката и на туризма се сравняват общо с МИЕТ, а МРР и МИП от 2014 г. са сравнени общо с МРРБ. Какви са изводите? Общата оценка е, че на практика освен персоналните смени, почти нищо не се е променило по отношение на структурата и числеността на администрацията. Което или означава, че правителството на Орешарски е постигнало оптималните равнища, или сегашното правителство – както в много други сфери – просто се движи по инерция и осем месеца по-късно все още не е предприело сериозни реформи.Не се потвърди предположението за значително разрастване на политическите кабинети, освен в случая на министерствата на икономиката, на енергетиката и на туризма, както и на МРРБ.Остава да видим в каква посока ще се развият последните идеи за реформа в администрацията, лансирани от ресорния вицепремиер Румяна Бъчварова. Убедили сме се в годините, че добрите намерения често или остават само намерения, или са настилка по пътя към Ада. Качествената администрация изисква обективна оценка „на входа“; заплащане, което да задържа младите и подготвени кадри, да осигурява приемственост и да неутрализира корупционни изкушения; преобръщане на мисленето – администрацията е длъжна на гражданите, а не обратното. Качествено ново равнище от гледна точка на услугите за гражданите може да се постигне само и единствено с ускорена електронизация – т.нар. електронно правителство в последните 15 години се превърна в бездънна яма, в която потънаха стотици милиони, а напредъкът е незначителен, при това докато ние едва кретаме по този път, напредналите страни увеличават дистанцията пред нас. И накрая – съкращенията с цел икономии сами по себе си не правят администрацията по-ефективна, стремежът към „по-евтина“ администрация единствено на база намаляване на бройките може да излезе скъпо на държавата, защото има равнище, под което тя не би могла чисто физически да изпълнява целите си.