Борисов II не променя, а подменя държавната администрация

16.07.2015
Няма етикети
Кристиан Вигенин

Българската държавна администрация винаги е била обект на критики – и като численост, и като ефективност. Всяко ново правителство идва с амбицията да прави съкращения и да повишава ефективността и обикновено обвинява предишното, че е раздуло администрацията, за да удоволетвори амбиции на партийни активисти и приятелски и роднински кръгове.Изключение не направи и второто правителство на Бойко Борисов. За да оценя най-общо какво е свършило до момента, поисках информация от всички министри по линия на парламентарния контрол за числеността на администрацията, броя на зам.-министрите и назначенията в политическите кабинети. Сравнението е между сегашното правителство към 1-ви юли и  правителството на Орешарски точно година по-рано.Трябва да отчетем, че по отношение на министерствата бяха реализирани две структурни промени. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се „разтрои“, а Министерството на инвестиционното проектиране се вля обратно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какъв е резултатът от тази промяна? В първия случай министрите от един станаха трима, зам.-министрите от 5 станаха 7, но най-фрапиращ е ефектът по отношение на политическите кабинети – един кабинет с общо 12 служители се преобразува в три кабинета с общо 25. Администрацията на трите министерства общо е увеличена с близо 7% спрямо 2014 г. Донякъде тези промени се компенсират от втората структурна промяна – министрите от двама стават един, зам.-министрите от общо 5 стават 3, интересното е обаче, че „обединеният“ политически кабинет запазва почти същата бройка – 15, спрямо общо 16 през 2014 г. Числеността на обединената администрация обаче намалява с близо 10%, с което Лиляна Павлова – макар и главно механично – става първенец по съкращения в кабинета на Борисов. Другите министерства, където има значителни съкращения спрямо 2014 г., са Министерството на финансите с 8,5%, Министерството на отбраната с близо 6%, Министерството на земеделието и храните с 5%. Уточнявам, че всички данни са на база служители в централната администрация, а не на изнесените звена и агенциите към министерствата. Като цяло разликите в числеността на администрацията на останалите министерства е пренебрежимо малка, но все пак в 6 министерства сега е по-голяма спрямо 2014 г., в 8 министерства е намаляла, а в едно министерство промяна няма. Седем министерства са запазили броя на зам.-министрите, в пет са се увеличили, а в три са намалели. Подобно е и съотношението в политическите кабинети – в седем министерства те са по-големи, в шест – по-малки, а бройката на две се запазва. За целите на анализа днешните Министерства на икономиката, на енергетиката и на туризма се сравняват общо с МИЕТ, а МРР и МИП от 2014 г. са сравнени общо с МРРБ. Какви са изводите? Общата оценка е, че на практика освен персоналните смени, почти нищо не се е променило по отношение на структурата и числеността на администрацията. Което или означава, че правителството на Орешарски е постигнало оптималните равнища, или сегашното правителство – както в много други сфери – просто се движи по инерция и осем месеца по-късно все още не е предприело сериозни реформи.Не се потвърди предположението за значително разрастване на политическите кабинети, освен в случая на министерствата на икономиката, на енергетиката и на туризма, както и на МРРБ.Остава да видим в каква посока ще се развият последните идеи за реформа в администрацията, лансирани от ресорния вицепремиер Румяна Бъчварова. Убедили сме се в годините, че добрите намерения често или остават само намерения, или са настилка по пътя към Ада. Качествената администрация изисква обективна оценка „на входа“; заплащане, което да задържа младите и подготвени кадри, да осигурява приемственост и да неутрализира корупционни изкушения; преобръщане на мисленето – администрацията е длъжна на гражданите, а не обратното. Качествено ново равнище от гледна точка на услугите за гражданите може да се постигне само и единствено с ускорена електронизация – т.нар. електронно правителство в последните 15 години се превърна в бездънна яма, в която потънаха стотици милиони, а напредъкът е незначителен, при това докато ние едва кретаме по този път, напредналите страни увеличават дистанцията пред нас. И накрая – съкращенията с цел икономии сами по себе си не правят администрацията по-ефективна, стремежът към „по-евтина“ администрация единствено на база намаляване на бройките може да излезе скъпо на държавата, защото има равнище, под което тя не би могла чисто физически да изпълнява целите си.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>