Избраните през май тази година 18 български евродепутати се наслаждават на последните дни от първата си ваканция след заминаването за Страсбург. Техният комфорт вероятно е бил леко нарушен от публикуваното през тази седмица в пресата социологическо проучване. Според резултатите от него около 80% пратениците ни в Европарламента си остават...
Стоимен Чакалов, в. "Банкер"
Избраните през май тази година 18 български евродепутати се наслаждават на последните дни от първата си ваканция след заминаването за Страсбург. Техният комфорт вероятно е бил леко нарушен от публикуваното през тази седмица в пресата социологическо проучване. Според резултатите от него около 80% пратениците ни в Европарламента си остават
и у нас, и в елзаския град. Сред малцината, за които избирателите у нас имат щогоде някаква представа, са Кристиян Вигенин (от фракцията на социалистите), Душана Здравкова (от Европейската народна партия) и Димитър Стоянов (от групата "Идентичност, традиция и суверенитет"). Дребна подробност е, че първите двама бяха водачи на листите на поделилите си победата при евровота БСП и ГЕРБ, а най-младият евродепутат (Стоянов) се прочу отдавна с ексцентричното си поведение зад граница. Колкото до останалите, за тях винаги може да се намери оправданието, че е минало прекалено малко време, откакто положиха клетвата, за да се оценяват изявите им. Така или иначе, първите проучвания за дейността на 18-те ни избраници потвърждават песимистичните прогнози, че те започват мандата си в Страсбург повече от неподготвени. Факт е, че едва петима (Кристиян Вигенин, Атанас Папаризов, Евгени Кирилов,Филиз Хюсменова и Димитър Стоянов) от хората ни в Европарламента имат вече опит от пленарните дебати там, който натрупаха през мандата им като наблюдатели. Характерното за парламентарната практика в Страсбург също така е, че всяка фракция определя свой координатор и свой оратор за дебатите по ключови теми . По неписано правило координаторът определя начина, по който групата ще гласува по съответните проектодирективи. При това положение едва ли българските новобранци могат да разчитат на лидерска изява още в началото. Все пак участието на сънародниците ни в поне две комисии им предоставя достатъчно поле за изява.
Публикуваната в ИНТЕРНЕТ на сайта на институцията статистика за дейността на всеки един от депутатите ни показва, че те, поне засега, предпочитат
предимно да мълчати да гласуват за внесени от техни колеги предложения. Случайно или не, най-активни са двама от тримата избрани с листата на "Атака". Най-често пред микрофоните в Страсбург са заставали Десислав Чукулов и Димитър Стоянов. Третият от националистите (архонтът Слави Бинев) засега нито се е изказвал, нито е предлагал самостоятелно поправки във внесените за гласуване директиви. Иначе въпросното трио националисти разпространи своя писмена декларация, осъждаща геноцида, на който е подложено българското население при потушаването на Априлското въстание (1876 г.) от страна на турските власти. Една от
по-любопитните изяви
в пленарната зала на Десислав Чукулов е свързана с разразилия се неотдавна у нас скандал по повод на изявленията на бившия гард от Националната служба за сигурност Николай Марков за подслушване на български политици. В средата на юли Чукулов призова председателя на Европарламента Ханс Терт Пьотеринг "да упражни цялото си влияние и да съдейства за изясняването на аферата"с предполагаемото следене на наши политици, в която бе замесено и името на президента Георги Първанов. Депутатът от крайната група "Идентичност, традиция и суверенитет" дори упрекна европарламентарния шеф, че се е срещнал с държавния ни глава, за когото имало неоспорими доказателства, че е "бивш агент на Държавна сигурност".Не по-малко емоционално изказване направи в средата на юли и колегата му Димитър Стоянов. При обсъждането на доклада за напредъка на Македония във връзка с кандидатурата й за членство в ЕС младежът изнесе истинска лекция по история. Той се възмути публично, че в анализа, посветен на бившата югорепублика, се споменава за наличието на... македонски език. Стоянов припомни също така, че през 1878 г. около 85% от населението на днешна Македония е било с българско самосъзнание. Студентът по право у нас и евродепутат бе запомнен и с отрицателната оценка за постигнатото през 2001 г. Охридско споразумение за мир в Македония. Едно от последните му предложения е да се създаде комисия, която да разследва злоупотребите на българските власти с отпуснатите ни през 2005-а средства за компенсиране на щетите от наводненията. Въпреки това според социолозите именно Стоянов е фаворит на гласоподавателите за отзоваване (ако имаше такава правна възможност). Негови подгласнци в тази неособено престижна класация са споменатият вече Слави Бинев и избраната от листата на НДСВ Биляна Раева. Бившата експертка от Министерството на държавната администрация засега прави впечатление в Страсбург преди всичко с външността си. За няколко месеца като депутат Раева има само едно "включване", и то по процедурен въпрос.
Известна утеха е, че нейният пример не се е оказал заразителен
за бившия председател на Комисията по европейски въпроси в нашето Народно събрание - Атанас Папаризов. Той е вземал думата цели четири пъти. При упоритото мълчание, което пазят останалите му колеги, това си е истински рекорд. Гласът на Папаризов се е чул при обсъждането на проекта за декларация за спасението на медиците ни в Либия в края на януари (тогава със статут на временен депутат), при гласуването на размера на финансовата помощ от общността за развиващите се страни и при други случаи. Съпартиецът му Кристиян Вигенин също е взел отношение по развитието на СПИН делото и за отменените впоследствие присъди срещу сестрите ни. Социалистът се е включил също така и при обсъждането на високите цени на електроенергията в рамките на единния пазар. Друг червен политик - Евгени Кирилов, пък се е отчел с внасянето на конкретни предложения към обсъждания миналия месец от парламентаристите Доклад за регионалната политика на ЕС. Маруся Любчева (също от групата на социалистите) е записала участие в дебата за установяването на по-трайни икономически отношения между ЕС и Русия.Известна утеха за актуалните ни евродепутати е фактът, че с кой знае каква дейност не можеха да се похвалят и
техните предшественицикоито временно изпълняваха длъжността в периода януари-май тази година. Запомниха се единствено усилията на синия Мартин Димитров, който спечели симпатиите на една немалка част от избирателите у нас с въпросите и предложенията си за премахване на задължителните минимални ставки на акциза върху дизеловото гориво и домашната ракия. Константин Димитров от ДСБ пък не се умори да поставя питания около съмнителната сделка за концесията на магистрала "Тракия". Епизодични проблясъци имаше и около изявите на жълтата депутатка Антония Първанова и на независимата Мария Капон.
Добре поне че определено пасивното поведение на 18-те не излиза прекалено скъпо на хазната. Както е известно, депутатите ни в Страсбург получават заплата в размер на около 1200 лева месечно. Толкова биха заработвали и ако заседаваха в нашето Народно събрание. Единният европейски бюджет обаче се превръща в солиден спонсор на българските политически туристи. Европейският парламент покрива разходите за пътуване до Брюксел и Страсбург, като плаща цената на самолетен билет в икономична класа. Сериозна сума отива за дневни за евродепутатите, които покриват разходи за хотел и ресторант, но те се изплащат само ако се потвърди присъствието на работа чрез вписването в съответен регистър. Тези разходи възлизат на 279 евро на ден за един евродепутат. В допълнение към това идват субсидиите за офис, за сътрудници и т.н. В случая се оказва, че за някои от депутатите ни мълчанието наистина е злато. Дори и ако рискува собствените му избиратели да го посрещат с въпроса "Кой точно сте вие?"