Уважаеми другарки и другари,
Бих искал и аз в началото да поздравя всички, които се бориха в тези избори за честта на БСП – и спечелилите, и загубилите дадоха своя принос да излезем от тези избори с вдигната глава. Искам да поздравя и членовете на Националния предизборен център за огромния труд, който положиха – той често остава невидим, но свършеното от тях само доказва, че никога повече контролът на предизборните кампании не бива да се поверява на скъпоплатени външни агенции.
На днешното заседание сме се събрали да анализираме резултатите от изборите и да набележим необходмите действия оттук нататък. Доста равно и твърде тържествено започнахме, струва ми се, но съм сигурен, че истинската дискусия сега започва.
Няма да коментирам числа, едва ли е нужно в тази аудитория. Че БСП загуби изборите – това едва ли подлежи на обсъждане и доказване. Че БСП се представи по-добре в сравнение с предишни избори – също е факт и опитите истината да се изопачава не правят чест никому. Тук бих добавил още нещо – ако искаме да измерим прогреса си няма да е точно да сравняваме резултатите си с резултатите от парламентарните избори. Най-точно ще е да сравним постигнатото сега с резултатите, до които се докарахме на частичните избори втората половина на 2009 г., когато стигнахме дъното и по електорална тежест, и по морален разпад.
Днес сме по-силни, по-единни, с възвърнато самочувствие и морални победители след първобитната политическа саморазправа, която ни устрои ГЕРБ след изборите през 2009 г. Защитихме резултатите от единствения пълен управленски мандат на БСП, които към днешна дата изглеждат далеч по-впечатляващо отколкото когато ги реализирахме. Опитът БСП да бъде заклеймена завинаги като партия на корумпираните и крадците се провали – повече от две години не е повдигнато нито едно сериозно обвинение, което може да издържи в съда. Всичко това изпъква с по-висока стойност на фона на бездарното, антинародно, силово управление на ГЕРБ.
Иначе казано – БСП оцеля, може би – като в онзи виц – въпреки усилията на лекарите. Оказахме се много по-жилав противник, отколкото управляващата групировка очакваше. Дължим го може би на това, че чувството за самосъхранение на българската нация най-после се събуди. Сега обаче идва най-трудното – така както ГЕРБ поема цялата отговорност за управлението без възможност за извинения и оправдания, така и БСП беше натоварена с цялата отговорност да се докаже не просто като опозиция, а като управленска алтернатива на ГЕРБ. Това не става с автохипноза. Ще успее или едното, или другото. Да бъдем реалисти – вероятността ние да се провалим като алтернатива не е по-малка от тази ГЕРБ да се срине като управляваща партия. Затворим ли си очите пред тази реалност, останем ли пасивни в очакване на автоматичен провал на правителството, ще загубим. Не само изборите, а и перспективите. Ние вече сме партия, която няма силата да управлява сама. Още една загуба ще ни изтласка в категорията на второстепенните партии, които ще могат да влязат във властта, само ако ги изтегли в нея друга партия. Ще загубим кадрите си. Ще отворим пространство, в което най-после ще се наместят лявопопулистки проекти. Дали ще бъдем на висотата на очакванията, които имат към нас онези милион и половина, които подкрепиха Ивайло и Стефан и може би на другите още 3 милиона, които не гласуваха за ГЕРБ? Дали ще успеем? От нас зависи. Особено от някои от нас и най-вече от двама от нас – от този, който ще изнася политическия доклад от трибуната на следващия конгрес и от този, който каза че ще седи на последния ред в залата.
Искам да подчертая три теми, които са силни за БСП.
Икономиката: Финансово-икономическата политика на правителството ще продължи да убива малкия и среден бизнес и да задълбочава социалните проблеми; представянето на обоснована алтернатива от състоятелни говорители може да ни спечели много симпатии; позициите на Партията на европейските социалисти от последните няколко години ще са ни от помощ – всичко, за което до този момент сме настоявали, вече се реализира на европейско равнище, но с огромно закъснение от управляващата европейска десница; трябва да очертаем обоснована и осезаема социална перспектива пред българските граждани като контрапункт на социалната безнадеждност, в която затъва страната;
Демокрацията: Последните избори поставиха България начело в още една класация – най-недемократичните, най-несвободните и най-нечестни избори, провеждани някога в Европейския съюз; спечелихме много симпатии, като превърнахме отстояването на демокрацията в наша кауза; за всички скептици в БСП и за късопаметните или новопокръстени десни ще припомня, че именно нашата партия започна демократичните промени преди 22 години, на нас най-много ни приляга да ги направим необратими;
Европейската тема: България беше изтласкана в периферията на Евросъюза, всичко, което се случва в България, ни отдалечава от целите, които нацията трябва да постигне като част от европейското семейство, днес липсват ориентири, липсва амбиция, липсват знания и способности у управляващата групировка, за да отстоява мястото ни в Европа; България влезе в Европейския съюз, но Европейският съюз не влезе в България – европейската кауза е присъща на социалистите и тя има потенциала да прибавя нови последователи на БСП, както го показаха последните избори.
Уважаеми другарки и другари, днешното правителство трябва да си отиде, за това ще ни помогне и външната среда. Европейската десница потъва, с нея от постовете си ще бъдат отстранени много от съмишлениците на днешния премиер, които все още го подкрепят. Берлускони си отива, Саркози е пътник, Меркел ще ги последва най-късно през 2013 г.
Всички разбирате, че светът, в който живеем, се променя бързо. В този свят ще оцелеят не най-силните, а най-умните. България е малка страна под силното въздействие на тези промени. Но България се управлява не от умно, а от силово правителство. Докато това е така, страната ни ще е в губещия отбор.
Остава същественият въпрос можем ли да приведем партията в нужната кондиция? Имаме ли волята да спрем самозатварянето на много общински структури? Ще си отворим ли очите за постепенното изчезване на БСП от най-големите градове? Ще толерираме ли нахлуването и възпроизвеждането на посредствеността под етикета „обновяване”? Ще въведем ли ясни критерии и механизми за оценка и селекция на кадрите – в партийния апарт, за изборните длъжности, в управленските структури? Ще поемем ли риска да организираме прозрачен и широкообхватен процес на номинация на кандидатите за депутати, а после и евродепутати, като бъдем и безпощадни към всеки, който се опита да ги опорочи? Можем ли да изберем председатели на общинските съвети, а защо не и председател на Националния съвет за следващия мандат с широк вътрешнопартиен избор? И т.н., и т.н.
Глътката въздух, оптимизмът, трябва да използваме, за да продължим реформите в партията в една позитивна среда, с позитивна пeрспектива. Замазването на проблемите ще ни ерозира отвътре.
Благодаря.
____________________
*Изказване пред националното съвещание на БСП в НДК, 12.11.2011 г.