Кристиан Вигенин, евродепутат и председател на работната група на Партията на европейските социалисти по въпросите на разширяването на ЕС към Западните Балкани, пред Агенция “Фокус”.
Фокус:Г-н Вигенин, кои са основните акценти от срещите и разговорите ви в Армения?
Кристиан Вигенин: Посещението ми в Ереван е по повод конференция на високо равнище, която се проведе във връзка с политиката на ЕС към източните съседи, източното партньорство. Използвах посещението да проведа и разговори за взаимоотношенията между Армения и ЕС, сътрудничеството на парламентарно равнище, нашите очаквания към реформите в Армения и предстоящите парламентарни избори през май следващата година и, естествено, проблема около Нагорни Карабах и отношенията между Армения и Азербайджан. Това бяха основните акценти в разговорите ни.
Имах среща с президента на републиката Серж Саркисян, с председателя на Народното събрание Ховик Абрахамян, с министъра на външните работи Едуард Налбандиян. В началото на следващата седмица Катрин Аштън – върховният представител за външна политика, ще бъде на обиколка в страните от региона – в Ереван, в Баку. Аз ще споделя с нея информацията от срещите ми в Ереван. Визитата й показва още веднъж, че Европейският съюз има желанието и амбицията да се ангажира по-сериозно в региона, включително за решаването на т.нар. замразени конфликти и особено този между Армения и Азербайджан. Един конфликт, който трови атмосферата от години наред. Прогресът е минимален. Струва ми се, че един по-сериозен ангажимент на Европейския съюз може да промени това.
Хубавото е, че в Армения се забелязва, особено в последно време, сериозен ангажимент към засилване на сътрудничество с ЕС не просто на думи, а на всички равнища – и правителствено, и парламентарно, и експертно. Това е свързано и с вътрешните реформи, които провежда страната. Водят се преговори с ЕС за споразумение за свободна търговия и напредъкът е значителен, т.е. има една определено положителна динамика, която ние няма как да не оценим. И се надявам, че това желание и резултатност на работата ще продължат въпреки предизборния период. И след изборите, които се надяваме (поне ангажиментите, които лидерите дадоха, са такива) да бъдат честни, демократични, да отразяват най-високите стандарти, формулирани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези избори да дадат ново лице на демократичния процес в Армения и да утвърдят тази европейска ориентация на страната и до следващия период.
Фокус: Какво е сътрудничеството на Армения с Евронест?
Кристиан Вигенин: Армения участва много активно в работата на Парламентарната асамблея на Източното партньорство. Има силна делегация, силни личности в нея и участват активно вече в конкретната работа на 4-те постоянни комисии, в работата на 5 работни групи, които бяха създадени. Като резултат от тази тяхна активност предстои в началото на следващата година и първото заседание на постоянна комисия на Евронест извън извън Брюксел и Страсбург – в края на февруари в Армения. За нас е важно да подкрепим тази активност и тези усилия на арменските ни колеги. Те самите поемат ангажиментите, организират срещата на достатъчно високо организационно и политическо равнище. Надявам се, че това ще допринесе за допълнително стимулиране както на тяхната работа, така и на познаването в Армения на Източното партньорство и на политиката на ЕС.
Армения е една от страните, които популяризират доста широко работата и на Парламентарната асамблея Евронест; като цяло – участието на Армения в Източното партньорство, различните възможности и равнища, на които това сътрудничество се реализира, включително и по отношение на гражданските организации, гражданското общество. Казвам всичко това с голяма доза оптимизъм, въпреки че е важно реформите и тази политика да бъдат постоянни, да няма приливи и отливи в този ангажимент. Надявам се също така политиката на съседство, която беше ревизирана тази година и предстои да бъде одобрена окончателно от Европейския парламент до края на този месец, да даде нов стимул за продължаване на реформите изобщо в целия регион на източните съседи на Европейския съюз, защото новата политика на съседство въвежда един важен принцип – „повече за повече”, т.е. повече средства, повече финансова подкрепа ще имат тези страни, които реализират повече и по-сериозни реформи. В този смисъл страните имат интерес да вървят към сближаването на законодателството с ЕС, сближаването на практиките, утвърждаването на принципите на правовата държава, честните демократични избори, спазването на правата на човека – въпроси, които все още стоят като проблеми пред голяма част от тези страни. Това са теми, по които определено има още какво да се желае докато бъдат достигнат стандартите, които очаква ЕС. Естествено, отварям една скоба да кажа, че понякога ситуацията в страни-членки на ЕС донякъде подценява усилията на ЕС в тази посока, защото да погледнем например една Унгария, където правителството си позволи да предприема действия в ущърб на свободата на медиите. Да погледнем България например, където последните избори определено не минаха по начин, който може да бъде пример за страни извън Европейския съюз. Да погледнем Румъния, където подобни проблеми имаше на предишни избори, а сега се очаква да бъдат по-тежки, ако не се вземат мерки. Има и други примери, разбира се, които мога да дам – медийният монопол в Италия и т.н. Това са примери, които дават повод на част от нашите партньори да казват: „Да, вие давате на нас съвети, но реално нямате механизмите, за да се справяте с тези проблеми вътре в самия Европейски съюз”. Факт е – ние трябва да работим в рамките на Европейския съюз по този въпрос, но моята теза винаги е била такава, че това, което ние искаме от тези страни, а в случая от Армения, е добро и е полезно за гражданите на Армения, а не е някаква прищявка на европейските институции. Така че независимо от някои негативни примери, които посочват, в края на краищата това не омаловажава техния ангажимент и необходимостта те самите да вървят по този път.
Фокус: На заседанието на работната група на Партията на европейските социалисти по въпросите за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани вие заявихте, че Политиката по разширяване отново набира скорост. Какви са перспективите за интеграция на Западните Балкани към Европейския съюз в близко бъдеще и как се гледа на Западните Балкани – като на едно цяло или по отделни държави?
Кристиан Вигенин: Смятам, че перспективите са добри пред всяка една от страните от Западните Балкани и всичко зависи от самите тях. Ако реализират по-бързо реформите, ако изпълняват критериите и това, което се очаква от тях, те ще съкратят своя път към Европейския съюз. Няма кой да го свърши вместо тях. От друга страна, Европейският съюз трябва да реализира съответната подкрепа за тези страни за тези реформи и трябва да бъде достатъчно критичен, когато такива реформи не се реализират. Като казах, че политиката на разширяване набира скорост, имах предвид първо, че ето – Хърватия приключи преговорите за членство, предстои най-вероятно на 9 декември да бъде подписан договорът за присъединяване и започва процедура на ратификация. Така че още една страна-член ще бъде част от Европейския съюз – по план към лятото на 2013 г. В същото време Комисията препоръча статут на страна-кандидат за Сърбия. Ако всичко мине нормално, би трябвало през декември Сърбия да получи този статут и още от следващата година да започнат и преговорите за членство. Положително е становището за Черна гора, която пък ще започне преговори за присъединяване от следващата година.
Откъм изоставащите в това отношение страни са Босна и Херцеговина и Албания, които имат да решават тежки вътрешнополитически проблеми. Има нестабилност на институциите, очевидна неспособност на този етап да работят достатъчно активно. И затова и при тях няма сериозен прогрес.
Горе-долу такава е ситуацията и с Македония, която има един сериозен проблем, а именно проблемът с името с Гърция. Но заедно с това виждаме, че не е на достатъчно ниво работата в Македония по ред други въпроси. Имам впечатлението, че въпросът за името се използва по-скоро като извинение, заявявайки, че каквото и да направи Македония, Гърция ще продължи да блокира началото на преговорите. Ние смятаме, че това не е правилната политика и че по въпроса за името, не може цялата вина да се прехвърля на гръцката страна. Въпросът за името трябва да бъде решаван възможно най-открито и добронамерено и от двете страни. Все пак Европейската комисия за пореден път препоръчва на Европейския съвет – да даде ход на преговорите за членство, но най-вероятно Гърция отново ще блокира заради нерешения въпрос с името.
Бих казал, че на региона се гледа от една страна общо, тъй като страните са малки, проблемите са сходни, подходите са близки. Но от друга страна, всяка една страна, която желае да стане член на Европейския съюз, се оценява индивидуално. Така че – неуспехите на някои от страните в региона или изоставането, в никакъв случай няма да се отразят на напредъка на другите в посока към ЕС. Който си върши работата, ще получи съответната оценка. Комисарят по разширяването Щефан Фюле доказа, че поне в това отношение е достатъчно обективен – подаръци няма, но няма и фалшиви наказания.
Фокус: Има ли тревога сред групата на Партията на европейските социалисти по отношение на икономическото положение в Европа, перспективите за 2012-а и прогнозите на Европейската комисия за икономически растеж и рецесия от вчера?
Кристиан Вигенин: Разбира се, че има тревога. По част от тези проблеми, които сега възникват и сега намират с голямо закъснение решения, сме говорили още дори преди началото на финансовата криза през 2008 г. Говорехме тогава, че хедж фондовете създават един балон, който ще се спука – и той се спука. Едва тогава се заговори за регулация. Ние искахме – да стане много преди това. Още преди 4 – 5 години заговорихме за нуждата от данък върху финансовите транзакции като форма на регулиране на движението на капитали. Едва през тази година водещите страни като Германия и Франция, а и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се съгласиха, че трябва да има такъв данък върху финансовите транзакции. Отдавна говорим, че политиката на ограничения е важна, но трябва да бъде прилагана с мярка и че по-важно е да бъде водена политика на растеж. Едва наскоро Международният валутен фонд започна да говори, че е важно да има политика за стимулиране и на растежа, защото дълговата криза не може да бъде решена само с ограничаване на разходите, съкращения на социални разходи, отказ от проекти, което всъщност вкарва страните в една спирала надолу, в която изход не се вижда.
По отношение на икономическата и финансова политика на европейско равнище, а и на национално, Партията на европейските социалисти беше много по-адекватна през целия този период. За съжаление, нямахме реалните политически механизми да го наложим, тъй като водещите страни на Европейския съюз все още се управляват от десницата, която не беше склонна да възприеме тези идеи, но това политически се променя. В почти цяла Европа левицата печели един след друг изборите. Ние очакваме догодина във Франция да има нов президент, най-вероятно следващата година Германия ще има нов канцлер, променят се нещата в Италия вече. Тоест има една определена политическа промяна, която вярвам, че е за доброто на хората. Имайки предвид адекватността на нашите реакции и позиции в последните години, мисля, че това ще бъде добре за дългосрочната стабилност на Европейския съюз, а и на еврозоната.