Все по-трудно става да се подготвят резолюции относно Беларус, които могат да съдържат нещо ново. Следващата би могла да бъде само от едно изречение: „Ние потвърждаваме констатациите и позициите, посочени в нашите предишни резолюции.“
Изглежда, че президентът на Беларус е изобретил машина на времето – това е единственото смислено обяснение как и защо страна в Европа може сама да „замръзне“ на място в днешния динамичен и взаимосвързан свят. Има много ясни показатели, по които може да се определи дали едни избори са свободни и честни. Те се прилагат за всяка страна в света и Беларус не може да бъде изключение. А там от 1995 г. насам не са се провели избори, които да са били признати като свободни и честни.
С други думи, легитимността на всички избрани представители е недостатъчна. Ако говорим с тях, ние всъщност не говорим с беларуския народ – толкова е просто.
И така, какво можем да направим? Да стоим и да чакаме? Да се ангажираме и да подкрепяме? Да санкционираме и данаказваме? Всичко е опитвано до този момент, на приливи и отливи, но крайният резултат е нулев.
Една от възможностите е да се измисли нещо съвсем ново, което би разтърсило хората в Беларус и което би събудило някаква критична маса. Не е много реалистично.
Другата е да се следва една по-мащабна версия на настоящата дългосрочна стратегия, пътна карта за демокрацията. В основата й трябва да бъде постепенно повишаване на информираността на беларуския народ и беларуското общество. Промяната може да бъде подкрепена от Брюксел, но трябва да бъде подготвена и трябва да се случи в Минск.
Изказване на Кристиан Вигенин в пленарна зала относно изборите в Беларус
26.10.2012