Трети март е!
Това не е обикновен ден в календара. Днес е денят, в който с пролятата кръв на десетки хиляди воини от руската армия и български опълченци е подпечатана свободата на българския народ и се слага край на 5-вековното Османско иго. Днес е и денят, в който за пръв и последен път се реализира българският национален идеал – всички българи, обединени в една свободна държава – Санстефанска България.
Днес е ден на благодарност и признателност. Но и ден на равносметка. Почитта ни към предците и героите не трябва да свършва с поднесените венци и произнесените слова. Ние имаме отговорност да пазим техния дар всеки ден, не само от външни заплахи, но и от тези, които посягат на свободата ни не с огън и меч, а в мирно време със закони, решения и действия. В съвременния свят свободата има нови измерения, тя е много повече от липса на робство. Свободата да живееш достойно, да работиш, да пътуваш, да говориш открито, да критикуваш, да протестираш, да получиш справедливост, да имаш сигурност за живота и здравето си, да живееш без страх за утрешния ден – твоя и на децата ти, всичко това е нашата отговорност като наследници на героите.
Но днес е и празник. Да поставим цвете на паметника, да запалим свещ в храма, да почувстваме себе си като част от признателния български народ.
Честито Освобождение, честит Национален празник, българи!
